Показаны последние 15 из 19 сообщений с августа 2008 года. Показать более ранние публикации
Показаны последние 15 из 19 сообщений с августа 2008 года. Показать более ранние публикации

31 августа 2008, воскресенье

Поморие монастырь



Этим летом моя подруга Бургас Zlatina Славов привел меня замечательный кусок, который сочетает в себе множество, но и материальное присутствие присутствие Бога и романтических легенд. Место Поморие монастырь Св. Георгия Победоносца. Скоро вы сможете прочитать об этом больше в моем докладе. То, что я ограничусь лишь кратким историческим заметки о монастыре.

Документированные данные показывают, что Поморие монастырь был основан греческими колонистами в VII веке. Гораздо более интересным и narodnomu katerizatorska это последняя легенда для восстановления монастыря. Народная память рассказывает, что в конце семнадцатого века жил Анхиало турок Селим-бей, с которыми он связан самый красочный часть истории монастыря. По легенде он был неизлечимо болен, но построили усадьбу сайте разрушенного монастыря и поселились там. Набоб был слуга именем Neno - простой, необразованный, но богобоязненного христианина. Фермер слышала от пожилых людей, что на ферме было когда-то монастырь в его дворе разрывной чудесное, целебной воды, что может вылечить своего хозяина. Видя, как Селим бей пострадали Neno рассказал ему легенду. . Губернатора найдены исцеления фонтан, промойте его и исцелил. Пораженный чудом с ним случилось, Селим бей приняла христианство вместе со своими сыновьями. Так дети стали первых основателей монастыря, а их отец - первый аббат, когда ovdovyaln. Когда пришло время и Христианско-Бей представил себя в Господе, был похоронен в святой источник, к его самой двери. Позднее в раскопках были найдены два скелета в этом пространстве. Вскоре монастырь стал известен своей целебной водой. Благочестивых и богобоязненных христиан начал посылать большие подарки для монастыря в денежной и натуральной форме. Барельеф Святого Георгия все еще сохраняется и можно увидеть в монастыре. Селим бей в своей жизни построили небольшую часовню святой источник, который дал начало настоящей монастыря.

30 августа 2008, суббота

Сектанты воспитанные дети, родители в панике

Сильвия Николова

Газета монитор, 30 августа 2008


Иван Желев

Сектанты воспитанные дети с глянцевых буклетов по почте. С листовки для дистанционного обучения уже заполнили почтовые ящики жителей вокруг памятника русскому и в нескольких центральных районах города, говорит, обеспокоенные родители. Вчера они предоставили "Монитор" брошюру под названием "Для смысл человеческой жизни." Он категорически заявляет, что жизнь без Бога кажется абсурдным, но рождения кажется непонятным преступление, за которое смертная казнь необходима. Брошюра только номер телефона и почтовый ящик в Варне. За таинственным издателя, который нигде не упоминается, лежит удаленного библейскую школу, создать проверки мониторов.
Мы предлагаем заочное обучение во всех важных человеческих проблем. У нас есть специально разработанные темы для детей в возрасте от 9 до 14 лет. Отправить свои богато иллюстрированные книги, чтобы получить следующий, они должны заполнить приложений для тестирования и отправить его обратно, объясняя, сотрудник Rusana Русева этого телефона. Она сказала, что школа церковь адвентистов.
"Я не знаю, зарегистрирован в школе, а три церкви адвентистов в Болгарии зарегистрировано", сказал начальник Управления по делам религии, профессор Иван Желев.
Чтобы быть связаны с религией несовершеннолетних, родители должны дать свое письменное согласие, сказал Георгий Крастев - эксперт. Оказалось, что он также не знал, наличием удаленных библейскую школу.
Обеспокоенные родители могут обратиться к судебному преследованию, если они прямо договорились чтобы их дети были связаны с религией. Может подать жалобу и Управление по делам религии. Если он находит нарушения, мы выдадим преступное деяние и постановление объяснил Георгий Крастев.

29 августа 2008, пятница

Бургас храмов

26 августа 2008, вторник

Первый Цезаря, то Бог


Сильвия Николова
Газета монитор, 27 августа 2008

Никто не сомневается теперь, что Болгарская Православная Церковь была в плохом состоянии, и большинство его представителей духовенства стала притчей во языцех, это неоспоримый факт. Скудные число немногих открывается в монашество и священство светской не компенсируется большинство аутсайдеров в болгарских монастырей и приходских церквей. Теперь услышать лицемерие моих критиков: ". Ну, она, Церковь не от мира сего Это мистическое тело", "Церковь и мы ...
Да, Церкви мы. Я также исповедовать свою веру, как христианин, я нахожусь в церкви и ее части. Я люблю мою церковь. Зачем писать об этом, как письменные, мимо меня, как кто-то или нет. Не моя чашка чая сообщить неприятные вещи, которые происходят так часто в ней. Часто они таковы, что если произошло в светское учреждение, виновное лицо будет ссылаться самые суровые наказания. И не только моральную, но и преступно. В нашем случае этого не произойдет. И нет никакой тенденции к произойдет в ближайшее время. Независимо от того, как аккуратно церковного совета являются весна и осень на стол толстый бук из Рильский монастырь. Из-за голосов, выбранных таким klirougodno делегированных представление не может быть появляться что-то другое из того, что бы выскочил после свадьбы, которая отсутствует невесты. В отличие от здесь, в православных церквей из стран бывшего восточного блока происходят очень благочестивым и благотворительные дела.
В Русской Православной Церкви, дал наиболее мучеников за веру современности, и наиболее жестоко подавлено большевистского режима, происходят чудеса. Существует не епархии без церковный дом для трудных детей, детей-сирот или только для детей наркоманов и проституток. Есть приюты для бездомных, церковь мобильных услуг священники и миряне добровольцев, которые ходят замороженных улицах Москвы ночью, помощь бедным, кормить их, изгнать их в больницы. В России, где Хрущев однажды пообещал, что в 1958 году покажет фильм последнего царя, монастыри не убежищем для изгоев и монастыри для духовного подъема и представительств случае. В Novotihvinskiya монастыря в Екатеринбурге 100 монахини сделали приют для девочек без родителей, общественности столовая для бедных, самостоятельной издательской и радио. В эту работу профессионально, такие инициативы, которые поддерживаются Синода себя.
Даже в ближайшем Албании, где Энвер Ходжа был действительно способны реализовать амбиции Хрущева и закрыл все конфессии и работников культа zatri которые вынуждены тюрьме или в изгнании, сегодня ситуация световых лет, прежде чем страна. В течение почти восьми лет после падения коммунистического режима существует на сегодняшний день не только Албанской Православной Церкви была восстановлена, но под энергичным руководством архиепископа Анастасия Yanuatos построил три монастыря с большим братства и сестричества, церковные больницы для бедных, два семинарий и богословских курсов священники, строили храмы и организовали столовые для социально незащищенных. То, что страна не случается с энергичное вмешательство духовенства, и, несмотря на свое равнодушие. Для духовенства Православной Церкви нет никаких проблем, кроме случаев, когда речь идет не о собственности, банковские счета и автомобили. Все, что угрожает сорвать rahatlaka быть углубился в постели. Может быть, потому, что "Церковь не от мира сего, но это мистическое тело, как это обычно оправдывают моих критиков и канцелярских восхвалители?
Нет, не из-за этого. Потому что, если это была причина, Бог арендованных бы гораздо больше, чем дать Цезаря.
Кажется, Господа нашего духовенства ожидания спуститься вниз, и их работа. Но они забывают, что перед засучив рукава, он будет восстановить свои долги. Прямо здесь, на нашей грешной земле.

Санта Николас незарегистрированных собственности Санкт- Санкт-Кирик и Julita "


, Сильвия Николова
Газета монитор, 27 августа 2008
Пловдив митрополита Николая и епархии себе не является доказательством права собственности на монастырский комплекс "Св. Кирик и Julita" вблизи Асеновград, сказал заместитель председателя Союза архитекторов в Болгарии, Arch. Герань Хаитов ответственность за активы профессиональной организации, и добавил, что он узнал из СМИ о намерении епископа подать иск архитекторов, чтобы оставить имущество до конца месяца.
Зданий Санкт-Кирик и Julita "строятся полностью за счет средств ЗАО никакой помощи и не церковь Лев, заявил председатель совета профессиональных арки организации. Спиридон Ганев.
Оказывается, что Пловдив епархии дал свободного и неограниченного использования зданий монастыря в 1982 году, то они были в плохом состоянии и разрушен. За 40 лет после 1944 года, монастырь функционировал как концентрационный лагерь. В начале 50-х там была размещена психиатрическая клиника. На основе подписанного контракта в 1982 году между городами Пловдив епископство и ЗАО, место начала развития творческих комплекс Союза.
В будущем, UAB может принять решение пожертвовать на монастырь Пловдив епископство, но это решение должно быть утверждено архитектурное съезд и не стало "давление улицы", сказал Арк. Иван Станишев. В своих проектах всех церквей и часовен в последние 20-30 лет были безвозмездно созданные архитекторами.

23 августа 2008, суббота

Без литья

Болгарская Православная Церковь находится в глубоком кризисе. И это без сомнения. Как нет сомнений в том, что никто ничего не делает это могут быть перемещены даже йоту того же кризиса. Это БПЦ находится в плохом состоянии, и большинство его представителей духовенства стала притчей во языцех, факт неоспоримый. Скудные число немногих открывается в монашество и священство светской не компенсируется большинство аутсайдеров в болгарских монастырей и храмов в enoriiskite. Теперь услышать лицемерие моих критиков: "Ну, она, Церковь не от мира сего". "Церковь и мы ... Да, Церкви мы. Я также хотел сверлить и практики христианской веры, я в церкви. И я люблю мою церковь. Зачем писать об этом, как письменные, мимо меня, как кто-то или нет. Мне также не нравится Сообщить о плохом, что происходит в нем. Но красиво и хорошая новость слишком малы. Я не сочиняю дрянной программ или проводить nefelite экзамены для приема на две семинарии. Общеизвестно, что студенты туда kachetveni несколько. Кроме того, качество может говорить только, если вы не будете принимать тесте, и это было его школы среднего lyulinska realka. Духовенство избежать трудно признать этот факт, но результаты Матура это подтвердил. После нескольких месяцев и начнется новый учебный год в двух семинариях. Места они снова будут заполнены парней с средней мощности после формально зависимой вступительные экзамены. а православна църква. После пяти лет формального образования некоторые из этих ребят станут сотрудники Болгарской Православной Церкви. В свою очередь, низкое качество будет играть плохо ...

Мои публикации ниже в газете "Монитор 23 августа 2008

Развратные поп стыда монастырь

Бытие нектарины монах после избиения

Епископ Гавриил глядя настоятель монастыря Glozhenski

Сильвия Николова
Daily Monitor, 23 августа 2008

Фото: монитор

Нектарины монах спокойно после своего мучителя больше не Glojen монастыря.

Нектарины, который недавно был ушиб от битвы бывшего настоятеля монастыря Панкратий Glojen является монахом, чтобы избежать избиения и преследования, которым подвергался в детстве. То, что он лично сотрудничества генерал-заявление для жизни в том, чтобы "монитор.
Они были просто мне в детстве, и это является одной из причин искать для вашего дома к Богу и Болгарской Православной Церкви, промыть горе нектарины.
Монах полностью очистить от наркотиков не зависит от алкоголя и психического здоровья. Об этом свидетельствуют две медицинские экспертизы, которые он сам хотел бы быть с ним в Софии. Вчера он лично подал документы на монитор.
Николай Георгиев Петров, как светским имя монаха легко связаться и стал немного волноваться, когда обмен опытом стрессовые события. Нет данных о семейной истории психических заболеваний, эпилепсии и алкоголизма, пишет в судебно сертифицированные доктора Tsveteslava Иванова - босс первый мужской палате в психиатрической больнице Святого Ивана Рильского "Карлуково.
29-летний монах родился в деревне Брезник Gigintsi за престарелыми родителями, семья была бедной, и он был самым младшим ребенком. Они дали ему семинарии, сказал ректор Софийской семинарии епископ Veleshki Sioniy. Это, однако, мы никогда не было проблем, не за рулем энергичный подростковом возрасте и даже рухнул и был слишком робким, добавил епископ.
Ник монах сразу же после окончания семинарии. Около года жил в монастыре раскольник - starokalendarets Фотия. Строгий режим будет EMPL долгая ночь и тяжелых сельскохозяйственных работ, однако, не страдают и убегающих в монастыре Glojen, рассказал о своих давних знакомых.
Нет, я получил, что нектарины было трудное детство, ни то, что он был как низкий. Он избегал говорить, если я спрашиваю его, что-то. Мы возьмем его личным патронажем, сказал архиепископ Габриель Ловеч. В четверг вечером насилию со стороны бывшего настоятеля монастыря Панкратий монах вернулся в монастырь Glozhenski. Он был размещен в течение недели в монастыре Praveshkiya.
Там на протяжении многих лет чувствовал человек, и я был приятно. Баба Веска который помогает монастырю, даже дал мне одежду с сыном, с благодарностью вспоминает злоупотребляли нектарины Glojen Firebug монаха.
Ловеч архиепископ Гавриил сказал уже ищет новых аббатом монастыря.
Не случилось с парнем, но на этот раз многие будут смотреть которых я беру ", сказал епископ. До последнего - Панкратий, который зажег матча дважды монастырь, сжечь ваш джип, а до этого стрелял в людей, святой отец Лазарь был ответственным.
Razpopih Лазаря в 2005 году, сделал большой хаос, большой позор принес в монастырь, сказал, что его дед Гавриил и сказал, что его жена повесилась в деревне Литл весной. Люди даже сказать, что он-то беспокоит ее, так что о самоубийстве, говорил другой епископ. Наказание поп Лазарь был направлен в Пирдоп канцелярских района. Там, народ propishteli zadevkite его прекрасного пола, даже жил с 30-летней женщины.
Это уже ко мне больше. Созыв епархиального суда и решил снять рясу навсегда сказал Одиссей проблемы попечителей Glojen монастыря епископ Гавриил.

В углу

Кто заботится о kalimyavkata?

Разве это не Пух
знает, где он похоронен
Монастырь собака?

Daily Monitor, 23 августа 2008

Здесь ничего не значит что-то. Он сказал Пух. Она была абсолютно права. Особенно, когда дело доходит до Болгарской Православной Церкви. Если смотрел на действия / бездействия духовенства, похоже, что все спокойно. И это беда. Потому что получается, Есть земля-зыбь, и это хорошо известно, тянет смертельным.
BOC страдает не только от провала персонала, но в основном по nekachestvenost персонала. Старейших болгарских институтов в новейшей истории Болгарии, как это (там еще до восстановления болгарского государства в 1878) является omaskaren. Но более страшным является то, что omaskaryavaneto продолжается. И это не ясно, как долго оно будет продолжаться. Хорошо известно, что сотрудники будут БПЦ вызовом людям, которые самоотверженно служить Богу и людям. Но для защиты священной и не сжигать их или превратить их в рагу. В каждом монастыре есть kalimyavkata косо, как он думает, что это идет - один ввести женщин стекаются другие пакеты, и другие, оставляя их uydisa-то зажег спичку и шоссе. Так что не плохо епископов, если мы заботимся о священных, первое место для монахов BAND психологической, то посвящать им. Однако, как и все, потому что грех кто-то может сжечь весь епархии.
(С.Н.)

17 августа 2008, воскресенье

Сокровища на дисплее для миллионов в Рильский монастырь
Аббат Евлогия сделать ремонт в музей на 500 000 левов экспонатов соперничать в НМИ

"Прежде всего, ваш институтов shtavam держать святыми и непорочными веру любую клевету, как вы получили от отцов, не смешивая его с иностранными и различные упражнения. Оставаться в хорошем состоянии и держите предания, которым вы слышали от меня, вы не повернуть направо ни влево, но идти в данном пути. Остерегайтесь тщательно от мирских страстей и всегда помните, что вы пришли из мира, и почему вы за-мире, что есть в мире ".
(Из Завета Мистер и Святого Ивана Рильского)


Сильвия Ангелова

18 августа это день, который чтит память Святого Ивана Рильского, его предположение.

бновената музейна сбирка на Рилския манастир. Сокровища достойным аукциона "Кристи показывает F он возобновил музейной коллекции Рильский монастырь. Експонатите, които са 380, сред тях и уникални произведения на изкуството, и реликви на българското културно-историческо наследство, могат да бъдат вид e ни отново след осеммесечен ремонт на помещенията, освежаване на консервацията и нова реставрация на някои от тях.
„Самият ремонт е осъществен изцяло със средства на обителта от четири строителни фирми, които са бутали стени и изграждали нови в двуетажната сграда на музея по такъв начин, че да бъде показано по-добре достолепието и красотата на изложената църковна утвар, старопечатни книги, ръкописни документи, резбовани предмети, икони, златоткани плащаници и части от богослужебни одежди”, обясни игуменът на обителта Адрианополският епископ Евлогий. За ремонта за изразходвани 450 000 лева, но като се тегли чертата с разплащанията за някои довършителни работи, общата сметка ще излезе половин милион. Владиката обясни, че са взети най-строги мерки за охраната и сигурността на изложените ценности. Подменени са електрическата, климатичната и сигнално-охранителната инсталации, както и осветлението, настилките и витрините в музея. Десет камери осигуряват постоянно видеонаблюдение и записват всичко, което се случва в помещенията. Впрочем, самите експонати не са оценявани, но и на пръв поглед личи, че някои от тях са за стотици хиляди паунда, като например Рафаиловият кръст - миниатюрна дърворезба на 36 библейски и около 600 фигурки, изработен и завършен от монаха Рафаил през 1802 г. Този експонат е показан по нов начин във витрина с постамент от негорима (здрав синтетичен материал) и водоустойчива материя.
Сред реставрираните и консервирани по време на ремонта предмети са глаголически лист от ХII век, турски султански фермани от ХIV - ХIХ век за признаване на собствеността и привилегии на манастира, дадени на обителта с хрисовул (дарствена грамота) на цар Иван Шишман от 1378 г., с който владетелят дарява земи и гори на калугерите, за да се издържат. Сбирката от ръкописи и старопечатни книги е от ХII до ХIХ век. По проучването им, заснемането им с дигитална апаратура и записване на специала компютърна програма за архивиране в манастира работи група от преподаватели и студенти от катедрата по стара българска книжнина в Софийския университет.
Не само за любителите на писменото слово, но и за всички посетители представлява турското ниско писалище, състощо се от дървен плот 80 Х 80 см, колкото на него са се разпъне краят на пергамент, а в десния му горен ъгъл да се закрепи мастилница с добре подострено паче перо, с каквито са писали някогашните книжовници. Малкият размер на "бюрото" се компенсира от богати инкрустации на цветя и орнаменти, изработени по типичен ориенталски маниер. Писалището е инсталирано на специално въртящ се подиум.
Музеят показва старинни литографски преси, щампи и гравюри с изгледи от обителта, близките околности и на покровителя и основател на обителта свети Иван Рилски.
Истинско пиршество за окото обаче са златовезаните плащаници със сцени от опелото на Иисус Христос, от 1855 т. и на Успение на свети Иван Рилски от 1859 г. И двете са изработени в Светоалексиевския манастир в руския град Армазас и са донесени от калугери на Рилската света обител, пътували в българско и в странство като таксидиоти, т.е. монаси, събиращи средства за манастира. Показана е и пищна плащаница, дарена през 1511 г. от молдовския княз Йоан Богдан Войвода. Историците обясняват щедростта на молдовеца с факта, че във вените му е текла и българска кръв.
От изгорялата през ХIV век манастирска черква е съхранена дърворезбована врата. В експозицията на музея посетителят затаява дъх пред ювелирната инкрустация на владишки трон от дърво с орнаменти от слонова кост (ХIV век). Показано е и прочутото Крупнишко евангелие с позлатен обков от 1577 г., дарено от Крупнишкия тогава митрополит Йоасаф, откъдето е получило и названието си. Прелюбопитен и твърде необичайна не само с размера си е църковна свещ, висока е 1.50 м., но и с факта, че тя е дарена на манастира от султан Мурад II. Самата свещ е обкована в метален цилиндър, съставен от обръчи, всеки един от които се маха, след като съдържащият се в него восък изгори.
Въпреки, че музейната сбирка на Рилската света обител съдържа 380 експоната, стотици други все още са в колекициите на други музей. Игуменът Евлогий разговаря миналата година за връщането на част от тях със заместник-министърът на културата Иван Токаджиев. Въпреки обещанието за съдействие тогава, до момента нито един експонат, задигнат преди години от обителта не е върнат. Експозицията е една от най-посещаваната, въпреки твърде скъпите цени на билетите – 8 лева за възрастен. Годишно тя се посещава от близо 70 хиляди души. През 1983 г. манастирският комплекс е вписан от ЮНЕСКО сред 200-та паметници със световно значение не само заради неговата музейна сбирка, която е с повече от сто годишна история. Обителта, която през 1961 г. е обявена за национален музей, разполага с 8 хранилища с 250 ръкописни книги от ХI-ХIХ в. и 9000 старопечатни издания.
Манастирът се е ползвал с привилегии не само от страна на българските владетели, сред които Иван Асен II (1218-1241) и Иван Шишман (1378) – едни от най-щедрите му дарители, но и с благоволението и бератите за освобождаване от данъци на турски султани и везири. След упадък от два века, в края на ХV век започва обновяването на обителта, подпомага го братството на руския манастир "Св. Пантелеймон" в Атон. В сегашния си вид обителта датира от ХIХ век. Най-старата сграда - централната кула, издигната от севастократор Хрелю през 1335 г., поставя началото на комплекса, строен от няколко поколения майстори, с жилищни сгради, отбранителни съоръжения и църкви. Главната манастирска църква "Рождество Богородично" е от 1837 г. В нея се намира позлатен олтар с фина дърворезба, стенописите са дело на Захари Зограф и Станислав Доспевски. Очаква се в скоро време да бъде открита и етнографската експозиция на манастира.

публ. в сп. "Българе"

14 август 2008, четвъртък

Успение Богородично


Богородична молитва
от Серафим Роуз (Юджийн Роуз)

О, Богородице Дево,
която си родила моя Създател, слязъл от небесата на земята, за да ни дари възможността да станем причастници на вечния живот, помогни ми да принеса плод, достоен за покаяние!
Не позволявай дадените ми таланти да останат неупотребени, но ме доведи до спасителния покров на Църквата на Твоя Син
и ме удостой да Му послужа!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!




13 август 2008, сряда

Лък или цървули

След последните качени теми - фалшиви фондонабиратели, поп подпалвач и оковано от родителите си дете, неудържимо ми се прииска да сложа нещо по-ведро в блога си. Затършувах из мрежата за поезия, кореспондираща и с предстоящия празник Успение Богородично. Но попаднах на нещо твърде любопитно, фолклорно, истинско и неподправено. Някой биха казали: "Сакън, пост е!"
"Сакън, не фарисействайте!", отговарям им отнапреж.
И св. Антоний го е казал косвено с разказа си за пустинните монаси, ловците, лъка и неговите тетива. Ценителите на неподправения и културен фолклор, ще оценят родопската сладкодумица за лустросаните кундури на Света Богородица. Останалите - да си ядат църв улите...
Бежещим през годините. Родопски сладкодумци
съст. Петко Величков, ред. Владимир Арденски

Кундури за света Богородица

Вечерта на велика събота срещу Великден поп Пиндю свика черковното настоятелство на важно заседание в Пастольовия дюкян. Дойдоха настоятелите, дойде и попът и заеха най-дългата маса. Наредиха се от двете страни на председателя като на „Тайната вечеря” и зачакаха бай Пастол да привърши работата си. А днес му беше „мандрата”. Дюкянът бе пълен с мющерии и той, с гугла на главата, която сваляше само в черква, запотен, мазен и зачервен, лъснал от пот, свещенодействуваше зад тезгяха: мереше, теглеше, плюнчеше калема и записваше в тефтера вересиите. Никой не плащаше сега. Наесен, като се върнеха от гурбет и закачеха торбите с дюлгерския дюзен [*] — тогава тефтера се изпълваше с кръстове, което значеше, че вересията е платена. Бакалският тефтер на бай Пастол и евангелието на поп Пиндю си приличаха — с твърди корици и оръфани. И не само по това. И евангелието бе пълно с разни знаци и кръстове, „собственоручно” написани от попа.
Другите черковни настоятели или „влъхвите” — както председателят им ги наричаше за по-голям ихтибар — бяха от по-първите хора в селото по почит и имот, а бай Пастол беше най-главният — касиерът на черковното настоятелство. Без него беше немислимо да се разискват каквито и да било черковни въпроси, затова всички търпеливо чакаха. Двама от тях, освен дето добре разбираха черковните работи, но и знаеха наизуст „Отче наш” и се редуваха през неделя да го казват, а дядо Стойчо Бабугерът едно си знаеше — „Веруюто”. То си беше негово; беше си попритурил и от него нещо за по-хубаво и да „хващало повече място”.
Бай Костадин пък, старият даскал — както му викаха — беше певецът. И не само в черквата пееше, ами и в кръчмата. И когато пееше там, хората ставаха прави като в черква, на крака да го слушат. Ама и хубаво пееше: едно така... макамлийски го извиваше, като на маане, като на мохабет хавасъ, асал „восточно” пеене.
В адимата [*] поп Пиндю ходеше като спънато муле от единия до другия край и обикаляше престола като на харман, додето изгубеше търпение и подадеше глава от царските двери.
— Хър Диньо, карай нататък! Немой се затраляй като пазарски чан.
— Ти си гледай вътре твойто, аз — мойто. Всеки да си знае неговото! — ще издума бай Костадин и най-невъзмутимо ще продължи.
„Какъвто попа, такива и настоятелите. Как ги господ събра!” — думаха в село. — „Една майка да ги бе раждала, нямаше така да се уйдисат.”
И поп Пиндю вършеше чудатости, ала хората бяха свикнали с тях, нозасмиваха се и не му връзваха кусур. Баба Велика Топалска беше погребал посред нощ, за да ке губи от работния ден. Вършеел на „Гогова лъка”, като му казали, че е умряла.
— Не можа ли да почака още малко? Има и други за умиране, ала стискат зъби, оти видят какво е вре мето — харманско.
Другуш пък леля Ирина го била срещнала с натоварено муле със слама. Вървял напреж мулето със затворени очи — спял! Срещата била неочаквана и мулето се дръпнало, та му се изхлузил оглавника. Сепнал се попът и отворил очи.
— О, миличек батю попе — рекла му уплашено тя, — ами ти вървиш и спиш! Как тъй?!
— Ами тъй. Има си мурафет. Белким ти не можеш?
— Не мога я. Ами какво караш?
— Не видиш ли — дърва.
— Как... дърва! Нали е... слама?
— Я ли не знам, дето съм секал дървата и съм ги редил едно по едно, и съм ги тварил. .. или тебе дървата ти се видят слама! ... Господи, прости й, дето не може да види дървото в очите си, а вижда сламата...
Разтъркала леля Ирина очи, опулила ги, гледа. . . пак слама. Тръгнала, повървяла и си рекла да опита и тя може ли като попа да върви, и да спи... Та се беше хлацнала в едни камене...
Та. . . изпразни се дюкянът, затвори бай Пастол тефтера, заключи вратата и седна при тях.
— Е, кажи, попе, какъв е тоя зор, та правиш събирание?
— Слушайте — започна поп Пиндю, — викам. . . какво ще кажете, ако речем да обуем света Богородица? Да й купим кундури, срам ме е от другите светни да я гледам боса. И вие трябва да се срамувате. Свети Илия, например, дето е по-долен от нея, има чизми, пък тя — майката господьова — боса. Затуй...
— Чакай! — пресече го старият даскал, — не обичам да седя на празна ясла. И акъла не ми сече.
— Грехота е! — опули се Стойчо Бабугерът. — Нали, попе?
— За пиенето... не е казано нищо, значи — може, ала за ядене — сакън!
— Щом е тъй.., ако речете... и на мене ми се яийнва — уморих се! — рече бай Пастол и като никой ме му възрази, стана и донесе по шишенце от сто грама сливовица за всеки.
Чукнаха се, пийнаха мълчаливо.
— Бе то... хубаво казва попът — подхвана бай Костадин, който почувствува, че гърлото нещо го погъделичка. В неговия двор беше общинският казан, дето варяха сливовицата, та често го слушаха да пропява. И сега, откакто бе влязла „страстната седмица”, гърлото му бе съвсем пресъхнало.
— Че трябва да й се купят кундури, трябва, ала не може ли да почака още малко? И това лято да изкара боса, пък за зимоска — види щем. . .
— Вижте какво — подхвана Стойчо Бабугерът, — няма защо да се стискаме, Какво сега, какво зимоска? В черквата и през лятото е студено. Нали Стойкина Мария, като беше влезла еднаж сама да запали кандилата, та бе чула света Богородица три пъти да кихне. От какво е? — питам ви. Нали от настинка? То... че ще се правят кундури — ще се правят, ама я викам да са от лустро. [*] По ще й прилягат.
— Тъй, тъй... — потвърдиха другите.
— Ама чакайте бе, хора! Вие за какви кундури разбрахте? Аз казвам за ковани от жълта или сребърна тенекия!
— Холан и ти, попе — скочи дядо Стойчо, — че какво топло държи на ногите тенекия! Ама си и ти! ...
— Още едно не е изпразнил и се опетла като петел в кълчища, пък за повече — не знам! — засмя се Даскалът и се обърна към попа: — Хайде, кажи и от тебе, та да ти е простено!
— Сипи и от мене! — нареди попът.
Бай Пастол донесе дамаджанката от тезгяха, напълни шишенцата и я остави на масата. Пиха всички наред по едно, сетне завториха, по-сетне потретиха и реда се обърка. Препирните станаха по-големи и спорът какви кундури да се направят на света Богородица все още оставаше нерешен. По едно време на вратата силно се потропа. Всички млъкнаха и се спогледнаха.
— Кой е? — понита бай Пастол и с несигурни крачки тръгна да отвори.
— Чакай!— спря го попът. — Това е попадията.
— Тука ли е попът, батю Пастоле? — попита тя отвънка
— Тука е. Тука са и всички настоятели и имаме важно събирание ~ отговори бай Пастол и намигна лукаво.
--Сетам се аз какво ви е събиранието, щом сте се заключили, караконжури неедни. Не ви ли знам! Станвайте бърже, додето. . .
— Попадийо — извика попът с възможната най-голяма строгост на гласа си, — Вземи ключа, отвори черквата и кажи на Тодора да клепе камбаната! Ние. . . още малко, да подпишем протокола и ще дойдем!
— Кажи пепел! — викна му попадията.
— Ха сега де! — изрече попът тихо. — Фана ме на тясно! — И ревна, колкото му глас държи: — Ще ти дам аз тебе един фефел! Върви, додето не съм излял!
— Пукница дано та... — прокълна попадията. Чуха стъпките й и се засмяха.
— Жена! — изговори бавно попът. — Най-ничтожната земна твар.
А в черквата чакаха... Беше се събрало цялото село. Мъжете вън на двора приказваха, децата вътре се гонеха, жените се смееха — всички обхванати от предпразнично настроение. Два пъти биха камбаните, но търпението на хората се изчерпи. Кметът прати разсилния да вика попа и той начаса оттърча. Като наближи дюкяна, стори му се, че се пее. Ослуша се и погледа през една дупка на кепенка. И видя картинката: седнали на столовете около масата, настоятелите и попът се бяха хванали през рамо, като на хоро, и тихичко пееха:

Мари Радо, бяла Радо,
пустини ти черни очи.

В душата му се надигна възмущение и той удари няколко пъти силно с юмрук по вратата. Онези вътре се стреснаха, занемяха. ..
— Кой тропа? — сърдито и страшно извика Пастол.
— Дядо попе, хайде бре, цяло село те чака! — ядоса се и разсилният. — Срамота е!
Идем, идем!... Тръгваме... — обади се попът. — Събиранието свърши.
Вън хладният въздух ги лъхна и поразведри размътените глави на попа и настоятелите. Влязоха в черквата и заеха обичайните си места. С помощта на клисаря поп Пиндю облече одеждите си, отвори царските двери и застана смирен и кротък досущ като самия бог-саваот.
— Во имя отца, и сина, и святаго духа... Кръстете се! Защо не се кръстите? . . . Амин! — извика троснато поп Пиндю. — И щом казах „амин”, значи всичко е свършено. Какво сте опулили очи и ме гледате? Или не сте ме виждали? Грешни сте, всички сте грешни! Аз и черковните настоятели трябваше да се молим за изкупления грехов ваших. И се молихме досега. През постите много от вас вместо да ядат незабелен качамак с рядка каша, фасул и леща, патати и сол, пи перки и лахана, са се блажили. Затова и господ ни подмина — няма да възкръсне в нашето село. Ала той е много милостив, дълготърпелив и не до конца прогневается. И рече: тези, които не са накусили блажно през великите пости и коремите им са се свили, та са станали като смачкана гайда в торба, могат да се об лажат още сега.
Другите — утре по пладнина, на второто възкресение! За онези, които не са блажили — Христос возкресе! — извика гръмогласно той и се обърна към стария даскал на клира: — Хъ, Диньо!
И запя тогава стария даскал едно хубаво, едно сладко. . . и уж думите на „Христос воскресе”, пък мелодията излезе на „Пейни ми, пейни, Петкано, в тая ми гора зелена...”
— Карай, Даскале! — провикна се Пастол бакалинът и му заприглася.
Отпушиха се гласовете и на другите черковни настоятели, та стана един Великден. . . Три дена се люля селото от смях... И три месеца след това поп Пиндю стоя „заточен” в Араповския манастир само на хляб и вода, пост и молитва.

Разказал: XР. ДАСКАЛОВ

--------------------------------------------
*. дюзен — инструмент
идимат — място в черквата, където попът приготвя комката
*. лустро — лъскави лачени обуща

12 август 2008, вторник

Родители дават на рожбата си само хляб и вода


Държат 7-годишно дете пет месеца в окови

Домашното куче Бъки ближело сълзите му за утеха

Константин Пашкулев СИЛВИЯ НИКОЛОВА
в-к "Монитор", 13 август 2008 г.
Снимка: Константин Пашкулев

Къщата с терасата, до която можело да стига окованото дете.

Седемгодишно дете от Гоце Делчев е малтретирано системно от собствените си родители . В продължение на 5 месеца майката и бащата го връзвали на синджир. Илко Стоичков изкарвал по цял ден окован с веригата, докато майка му и баща му, Илия и Мария Стоичкови, били на работа. За случая стана ясно в понеделник късно след обяд, когато обезпокоени от виковете и стенанията на детето съседи извикаха полиция. Преди да излязат сутрин, родителите оковавали рожбата си на терасата на къщата, а до нея оставяли хляб, увит в найлон и вода. Синджирът бил предвидливо дълъг до хладилника в стаята, но заключен с два катинара. С него малкият можел да излиза и на дървената тераса, където единственият му утешител било свободно движещото се домашно куче Бъки, който му ближел сълзите. Майката Мария работи във фирма по озеленяване и чистота, а бащата Илия е безработен. Пред служителите на полицията и на служба "Закрила на детото", Илия споделил, че го връзват, защото не слушал. Детето се стискало по цял ден, защото не можело да ходи на тоалетната на двора. От служба "Защита на детето" информираха, че Илия е техен познайник, защото през миналата година той лежал в болница, където го посетили по сигнал, че е пребит от родителите си. Тогава обаче майката обяснила, че момчето е паднало от велосипеда си.
От РПУ-Гоце Делчев обясниха, че това е първият сигнал за домашно насилие над дете в региона.
От вчера малтретираният Илко вече е настанен в дома за деца и юноши, лишени от родителски грижи, "Иван Кюлев" в града, съобщи директорката на Дирекция "Социално подпомагане" Нели Цветкова. "В непрекъсната връзка сме с директора Костадин Ендрев. За детето се грижат добре, персоналът му обръща много внимание. Малкият вече е по-добре, но все още е недоверчив", разказа Цветкова. Единият крак на малчугана е много подут от веригата. Предстои да му бъдат направени пълни медицински изследвания.
Междувременно служители на РПУ-Гоце Делчев откриха родителите на детето. Служители от отдел "Закрила на детето" заявиха, че не е изключено да бъдат отнети родителските права на бащата и майката.

Измъчваното момче ще стане насилник


Като порасне, малтретираният Илко ще стане насилник като родителите си. Това е напълно логично, защото на 7 години е във фазата от развитието си, когато за детето родителите са Господ. Цялото тяхно поведение се запечатва у него като неоспорим авторитет и впоследствие то механично го пренася в собственото си поведение. Това прогнозира пред "Монитор" детският психолог Красимир Калпаков. "Аз съм убеден, че самите родители на момчето някога са подлагани на такива издевателства. Те са били обект на физическо насилие и личностна дисквалификация, затова привнасят тези неща и в отношенията си към своето дете", добави той. По думите на Калпаков това се случило, когато те или поне единият от тях е бил на приблизително същата възраст, сега те просто повтарят модел на поведение.
Напълно възможно е, когато Илко порасне, той да стане и сексуален насилник. Към обекта на своето влюбване той ще упражни насилие, защото просто не знае какво друго да прави, коментира още детският психолог Калпаков.
Специалистът смята, че ако в следващите години на пубертета на момчето не се обръща много внимание, като нищо ще започне да проявява недоверие, ще се затвори в себе си и няма да допуска никого до своя мир.

Попът подпалвач поиска църковна полиция


Панкратий (в дясно)

Сильвия Николова
в-к "Монитор", 13 август 2008 г.

Църквата да създаде ведомствена полиция, която да охранява храмовете и манастирите, поиска йеромонах Панкратий, който минала седмица на два пъти пали Гложенския манастир и изпепели джипа си, като преди това подложи на пряк обстрел гости на обителта. Той е под домашен арест в Правешката света обител. Срещу него е образувано дознание за хулиганство и посегателство върху чужда собственост.
Както всички банки, офиси, държавни учреждения, така и към църквата да има охранителна фирма, която да пази храмовете и манастирите от кражби, настоя йеромонах Панкратий. По думите му така трябва да се възпират хората с престъпни криминални намерения, които посещават тези места.
Църквата е отделена от държавата, тя е бедна и притисната в ъгъла. Ние сме принудени да се превръщаме едва ли не в компаньонки и жигола, за да поддържаме тези културно-исторически обекти, добави той.
Бившият игумен на Гложенския манастир не пожела да отговори дали е предизвикал пожара в светата обител, а също и как е запалил автомобила си.
Трима лекари - специалисти в Ловешкия психодиспансер не намериха никакви пиромански и маниакални наклонности, не съм луд, всичките ми действия са провокирани от силен афект - това значи гняв, ярост, провокирана от нещо. Стрелях срещу фалша, лъжата, лицемерието на една рухнала и умряла в историята ни система - става дума за Държавна сигурност и КГБ. Аз съм първият дръзнал да стреля срещу генерал-майор от системата, добави йеромонах Панкратий.
По думите му случилото се в Гложенския манастир е организирана атака срещу самия него, но той не уточни кой стои зад нея.
Ние монасите да не сме паднали от Марс, ние също сме хора, също изпитваме болка и гняв, така той отговори на въпроса дали е редно един свещеник да използва оръжие.
Йеромонах Панкратий се закани да съди човека, който на 3-ти август го провокира - това е Бисер Доков от село Голяма Брестница.

Фалшиви червенокръстци засечени в Со фия

САМАРЯНИ МЕНТЕ ДЕБНАТ НАИВНИЦИ

Във Велико Търново продават икони уж с благотворителна цел

Силвия Николова, Иван Първанов
вестник "Монитор", 13 август 2008 г.

Самаряни менте дебнат наивници по улиците. Събират им пари за благородни каузи под прикритието на фалшиви фондации и дори имитират емблемата и документите на БЧК. Измамниците изкопчват пари за уж болни деца, трапезарии за бедни и всякакви други богоугодни дела, но на практика трупат пачки за себе си. Предпочитаните им "дестинации" са междуградските автобуси преди отпътуване от автогарите. Причакват още в подлези и скъпи магазини. Не се свенят обаче да мамят и възрастни хора в домовете им, като им пробутват фалшиви квитанции срещу левчета от пенсията им.
Мошеници се възползват от доверчивостта на хората и трупат пачки от желанието им да помогнат на болни и бедни наши сънародници. Измамниците шетат из цялата страна, но най-големи удари правят по черноморските ни курорти, съобщиха препатили.
Фалшиви социални работници и "представители" на БЧК лъжат възрастни хора в софийските жилищни комплекси "Младост" и "Обеля". Те обикновено звънят през деня, когато у дома да си са само пенсионерите. Представят се, че набират средства за някаква кауза. Обикновено пред старите хора заявяват, че събират пари за безплатни трапезарии за престарели самотници, а пред майки с деца, че става дума за болни бебета.
Преди няколко дни Мария и Димитър Димитрови от София били посетени в дома си от жена на средна възраст, която им показала картонче, наподобяващо пропуск с неясен подпис върху него и червеникав печат. Обяснила им, че семейство с четири деца се нуждае спешно от домакински електроуреди, а БЧК събира помощи за него. Възрастните хора й дали срещу разписка 15 лв. от пенсиите, които били взели същия ден. По-късно обаче забелязали, че разписката е твърде пожълтяла, а внучка им разчела, че е отпечатана в далечната 1982 година. По същата схема от същия вход били измамени още две възрастни двойки.

Квитанция на фондация, присвоила името на Червения кръст

От разказите на измамените става ясно, че мошениците обикалят по домовете в активното време на деня, когато по-младите са на работа и могат лесно да оплетат в лъжите си доверчивите старци.
Подлези и автогари са другите предпочитани от мошениците места за лъгане на добронамерени и услужливи хора.
"Продаваме книги - детски приказки. С всяка купена от вас книжка или картичка ще подпомогнете лечението на болно българско дете". С този рефрен стройни момичета обикалят тръгващите за морето автобуси от централната автогара в София, установи репортерска проверка на "Монитор". Девойките обаче не представят документи за организацията, от чието име събират средствата. Отказват да се легитимират и с личен документ.
Градовете с многобройни туристи през лятото са едни от най-предпочитаните "работни" места на измамниците.
От няколко месеца добре облечени младежи със златни ланци и пръстени продават уж осветени чудотворни икони от Божи гроб в центъра на Велико Търново. С парите от тях щели да подпомагат детски домове. Отпечатъкът е с лошо качество, направен на цветен принтер, но цената е твърда - по левче парчето.
"Госпожа, не се стискайте. Не за себе си събирам тези пари, а за дечицата от два дома - в Добрич и Видин. Наели сме се с няколко приятели и една фондация да им помогнем", увещава един от младите мъже възрастна жена, която го гледа с подозрение. Всичко е законно, това е регистрация на фондация, а това моят договор с нея, вади документи младежът. Според регистрационния формуляр фондацията се казва "Помощ за децата в беда". Договорът на продавача на икони обаче странно защо е сключен с ЕТ "Върбан Христов - VHS". Самият той обаче твърди, че не знае нищо за това търговско-правно документно несъответствие. И изведнъж видимо се изнервя. "Айде, сега. Вие за една картичка от 1 лев ще поискате да ви кажа и номера на банковата си сметка.", разлютява се той и обръща гръб на любопитната и недоверчива госпожа. Само след минута на стотина метра по главната улица той вече е спрял поредната си жертва, която увещава да купи 2-3 иконки, за да помогне на бедните сирачета от домовете.
Малцина граждани проверяват дали наистина има такъв дом. Но и не правят възражения, защото са ощипани с малка сума, твърдят препатили.

Самозванци слагат касички за помощи в магазините

Снимка: "Монитор"

Стамова не крие, че също е била обект на измама.

Много мошеници шетат от името на Българския червен кръст не само в столицата, но и в останалите градове, дори в по-малките населени места в страната, съобщи директорката на БЧК София - град Йорданка Стамова. Дори на мен са звънели на вратата у дома, но като им поискам документите, бягат, добави тя и предупреди, че менте червенокръстци вече поставят касички с емблемата на благотворителната организация за уж болни деца в големите магазини в столицата. Неотдавна й се случило, докато плаща сметката си, жена да й поиска средства точно за такава цел. Дори й показала визитка на БЧК, досущ като нейната.
Нямаме практика да събираме дарения поименно, за определено лице, още по-малко да поставяме касички тук и там в магазините. Това се прави само когато има акция и за нея обществеността е предупредена чрез медиите, разясни системата Стамова.
По думите й е напълно възможно мошеници да разполагат и с оригинални кочани с квитанции за дарения, събирани от БЧК, тъй като в някои от офисите на организацията са се случвали и кражби. Преди време столичната организация дори издирвала с полиция жена, пожелала да работи като доброволка, но после завлякла документация и изчезнала. Директорката на столичната организация на червенокръстците не изключва и възможността мошениците да отпечатват документи с логото на БЧК.
Имали сме и друг път подобни сигнали за доброволци менте. Преди време дори засякохме фалшива институция, създадена в Пловдив, заимствала името на БЧК, но която работеше предимно в София и дори във Варна, откъдето ми се обаждаха хора, усъмнили се в дейността й, обясни Йорданка Стамова и добави, че мошениците с присвоеното име дори са събирали средства от пътници в междуградските автобуси преди те да потеглят.
Събираме пари за БЧК, понякога и от врата на ръка, но имаме специални осъвременени кочани с отрязък, който се дава на дарителя, обясни тя и посъветва хората да не се предоверяват, а да поискат документите на фондонабирачите, както се наричат доброволците, събиращи средства за организацията. Те включват, освен личната карта, още карта на фондонабирач, на която е записано изрично, че лицето има право да извършва тази дейност, и удостоверение от БЧК. Тя посъветва гражданите да не дават нито стотинка, ако "доброволците" откажат да се легитимират и дори да се обадят на БЧК или в полицията. Според нея е напълно възможно скоро да тръгнат и измамници, които събират средства за пострадалите от войната в Грузия.
Такива хора убиват дарителското чувство у българина и подронват авторитета на БЧК, заяви Стамова.
При подозрение за доброволци измамници тя препоръча столичани да се обаждат в софийската организация на БЧК, на телефон: +7 (812) 620-91-62

Директорка на дом разобличава мошеници

Измамници започнаха да събират пари за деца сираци във Велико Търново. Те обаче направиха фаталната грешка да обявят, че събират парите за питомците на местния дом "Пеню и Мария Велкови". Директорката на дома веднага реагира и публично обяви, че никой не се е свързвал с нея и тя не е давала съгласието си никой да събира пари за нейния дом. За да избегнат тази "досадна" грешка, която може да и създаде проблеми и неприятности, сега изпечените мошеници вече предпочитат домове, намиращи се на най-малко 150-200 км от мястото, където те мамят хората.
По време на туристическия сезон във Велико Търново масово прииждат "доброволци" на различни фондации, които събират средства за лечение на болно дете, младеж и по-рядко на възрастен човек. Възможно е някои от фондациите наистина да са се посветили на благородната кауза.
Как обаче да повярваш на човек, обвързан с договор с фондацията Х, в който е написано: "Агентът на фондацията получава 20% от събраните от него постъпления." Ако една фондация е склонна ей така, с лека ръка да раздава една пета от парите, които събира за изцелението на някой тежко болен, това май намирисва на нещо съмнително, питат се гражданите.
При въпроса имат ли издадени разрешителни от община и полицията за подобна дейност обаче, "доброволците" те прекъсват разговора и изчезват яко дим.
Снимка: "Монитор"
Трапезариите за бедни на БЧК се финансират от
дарителски средства, но те не се събират по домовете

Тарикати по морето просят левчета за манастири

Духовниците отричат да са давали разрешение някому да събира пари

СИЛВИЯ АНГЕЛОВА

Великотърновският митрополит Григорий

Момчета и момичета с големи кръстове на вратовете и демонстративно смирени физиономии, но настойчиви гласове просят пари в Несебър, Созопол и Поморие за възстановяване на манастири, установи репортерска проверка на "Монитор". Те твърдят, че със средствата ще бъдат възстановени Дряновският манастир, а още Троянският и Бачковският. Най-често те се събират по трима-четирима пред средновековните порти в Несебър. От българи искат по лев, а от чужденците - до два лева. Пробутват и по някоя "осветена" икона. Когато забележат полицейската патрулка, се правят на разсеяни туристи.
Чух, че съществувала някаква фалшива кампания да спасим Дряновския манастир, но аз не съм давал разрешение никому да събира средства за обителта. Така коментира акцията за "Монитор" Великотърновският митрополит Григорий, в чиято епархия е Дряновският манастир. Това са поредните мошеници, които си позволяват да спекулират с храмове и светини и да прибират средства. Господ да ги съди, и то да ги съди справедливо, защото се гаврят със светата обител и погазват дарителското чувство у българина, заяви духовникът.
Дядо Григорий окачестви деянието на "доброволците" като пладнешки обир и призова никой от туристите по Черноморието да не дава пари за манастири на случайни лица на улицата, тъй като става дума за зле прикрита измама. Той не изключи вероятността тези лица да са свързани с престъпна банда и да предават средствата на своите тартори по подобие на просещите деца в някои големи градове.
Репортерска проверка на "Монитор" в Бачковския и Троянския манастир установи, че оттам също не е давано разрешение за набиране на средства за двете обители.

11 август 2008, понеделник

Змей Горянин (1905-1958)



(Светозар Акентиев Димитров)

Змей Горянин е псевдоним на писателя Светозар Акентиев Димитров.
Автор е на над 50 книги. Повечето не издадени. Показвала ми ги е неговата вдовица Соня Димитрова. Да я прости Бог! Змеят, както тя го наричаше, имал злочестата участ да бъде за кратко време преди 9 септември 1944 г. цензор в Дирекция по печата. След нахлуването на съветчиците следват арест, разпити, побои. В крайна сметка е наказан възможно най-жестоко за един творец - със забрана да не бъде печатан. Впрочем, Змей Горянин e бил близък приятел с Елин Пелин, заедно са списвали и редактирали списание "Българска марка" - и двамата са били филателисти. Другата му страст е резбарството. Соня ми е показвала прекрасни дърворезби. Тесничкият им апартамент (стая и кухня) тя поддържаше в изряден ред до самата си смърт. Имаше котка, женска, но на име Панчо. Така навремето съпругът й наричал всички домашни писани, станали герои на серията му от детски разкази "Патилата на котарака Панчо". Писалището на Змея тя подреждаше всеки ден така, както му го е подреждала приживе преди да седне зад него да работи. Неиздадените му книги вдовицата поддържаше в изряден ред, в подвързии, някои направени от самия Змей. Рисуването, е другият му дар от Господ. И с който дар, по Божията милост, низвергнатият писател е припечелвел по някой и друг лев за прехраната на себе си и на Соня. Тя ми е разказвала, че е имало време, когато по празници той е рисувал картички и ги е продавал, за да имат хляб вкъщи. Единственото печатно издание, позволило си да наруши забраната за непубликуването на Змей Горянин, е Църковен вестник - пускали са негови неща под псевдоним. Соня пък до последно, едва движейки се, всяка неделя поемаше пътя към катедралата "Свети Александър Невски" - пееше в хора. Всяка събота, дори вече престаряла, взимаше влака до Своге, а оттам, с Божията помощ с автобус отиваше в манастира Седемте престола - мястото на нейните щастливи години. В продължение на десетилетия двамата със Змея живеели там през лятото. Докато дошло времето да изпълни последното му желание - да направи там последното му покоище. Светозар Акентиев Димитров е погребан зад олтарната абсида на манастирската черква. Надгробният му камък е с неумело нарисуван кръст и псевдонима. Малцина обаче се спират там, а повечето дори да попаднат при камъка, не знаят дори кой е Змеят. Бях там преди две години. Занесох карамфили. Нарекох ги, че са от Соня, която я няма и която винаги носеше там по стръкче цвете. Карамфили... Също спомен. Когато подарих на г-жа Соня за пръв път цветя за един Великден, тя ме попита: "Силвия, може ли да ги занеса утре на Змея? За празника." Така първите карамфили от мен бяха положени на Светла Събота на гроба му.
Соня никога не говореше за съпруга си като за покойник . За нея той беше жив. Запознах се с нея през 1993 г. Отидох при нея като журналист от вестник "Континент", в който работих. Поводът беше издаването на стихосбирката "Часове" на Змея Горянин. Така се запознах с нея, а тя ме запозна със Змея, т.е. с неговото творчество и живот. Запозна ме с тяхната превелика любов. Сближихме се. Ако тогава Бог не беше отредил да се срещна с тази жена, вероятно днес и аз щял да подминавам надгробието на Змея с безразличие.

Не знам защо със събуждането си се сетих точно за него. Вероятно заради ведрото слънчице през прозореца, което ме кара да притихна в мълчание вместо да застана в молитва. И някак си съвсем естествено посегнах към "Часове".

УТРОТО е слънчево и ясно,
като детски ласкави очи
и тъй сладко, сладко и прекрасно
старото клепало ми звучи.

- Господи, къде да коленича
утринна молитва да Ти дам?
Ти над цялата земя надничаш,
цялата вселена Ти е храм!

Ето, влизам в църквицата бедна
и си мисля: колко съм богат!
В мен е мойта вяра всепобедна,
а със нея - мой е целий свят!

"Седемте Престола",
1953 г.


Тази година се навършват 50 години от смъртта на Светозар А.Димитров - Змей Горянин. Бог да го прости! Лук!

... още из "Часове":

ОТ стария иконостас ме следи
Божията Майка с кроткото лице
и при усмивката й аз усещам,
как си разтварям цялото сърце.

Какво й давам с кротост и смирение?
Не са ли само мойте грехове?
А тя със толкова любов към мене
ме гледа, и прощава, и зове.

"Седем Престола",
1953

ОТМИНА празничният ден. Шумът
реката, сякаш, нейде го отнесе
и по безлюдния планински път
се спусна тихо падналата есен.

Посрещна я смълчаната гора
и монастирът с църквицата стара,
а тя им даде - кротка и добра -
лилавото цветче на минзухара.

"Седем Престола",
1953

ВЕЧЕРТА е тиха богомолка.
Идва тя да сложи свойта болка
през нозете на Божата майка,
да поплаче и да се повайка,
да запали цяла вощеница
и да чака бялата зорница.





07 август 2008, четвъртък

В градината на Божията Майка






Поетично заглавие, нали? Но то не е мое. Така са нарекли своята фотоизложба Аврам Аврамов и Владимир Алексеев. Имах удоволствието да попадна на откриването й преди седмица в Бургас. Преди това експозицията беше в София. Предстои да бъде показана и в други градове.
Накратко, тя включва около 80 цветни фотографии, заснети от Аврамов и Алексеев по време на поклонничеството им на Атон. Общо двата са запечатили над 800 кадъра.
На Света гора, казват времето сякаш е спряло. От една страна това внушава средновековният начин на живот, спокойствието и липсата дори на най-малко нервност. Така разказват мъже, които вече са били там. Защото, знате, женски крак там не се допуска. Усещането, че времето е спряло се подсилва и от часовниците, които показват време, различно от астрономическото. Това е византийският час, който се отчита според сезона - от 0.00 часа при залез слънце.


Авторите на изложбата Аврам Аврамов и Владимир Алексеев
по време на откриването й, в което се включи и архиерейският наместник за Бургас протойерей Беров

"Идеята да снимаме това уникално кътче, намиращо се на най-източния от трите полуострона на Халкидики,с дължина около 60 и ширина,
варираща от 8 до 12 км, е отдавнашна. Тук се идва не за да
гледаш, а за да направиш усилие да разбереш. За нас, това не беше само поредното пътуване, което включва обзор и запознаване с произведения на изкуството, паметници и старини, Добрата ми приятелка Златина Славова и общинският съветник Петко Петков
а изключителен случай да се докоснем до висините на духовното,
защото в този смисъл пътуването до Атон е поклонничество.", опитват се опишат възможно най-разбираемо своите подбуди и търсенията двамата фотографи.
Камерите им са запечатили сгради, бит и фигури сякаш консервирани в етнографски музей. С една единствена разлика, лицата. И по-точно тяхното излъчване - вдъхновено, но и смирено, смутено, но и окрилено. Независимо дали става дума за лице на монах, на поклонник, на търговец на хранителни продукти или на традиционните стопани на полуострова - монасите. Опитах се да преснимам с моя любителски фотоапарат някои от тях - "Поклонник" 1 и 2, и "Доставчикът на ХХ век" (заглавията са на авторите на изложбата).
Макар и фотографиите да не са висока топка в този вид изкуство, нито пък сюжетът да е непознат, носят известно очарование. И във всички случаи доставят спокойствие и мир в душата. Ако Вашият път се засече с този на пътуващата фотоизложба "В градината на Божията Майка", разгледайте я.
Предлагам ви част от текста - о писание на Света Гора, подготвен от Аврам Аврамов и Владимир Алексеев:

Света гора е автономна монашеска, самоуправ ля в ащ а се ча ст от територията на Гърция. Първият й устав (971-972 г.) се е съхранил и действа до ден дне шен. Летоброенето й води началото си от Х век, макар че аскети са живел и и по-рано по тези земи. Атонските от ци са наследници на първите м онашески общини от ерата на ранното християнство в Египет, Палестина, Сирия, Капа докия и
"Поклонници" 1 и 2

Константинопол. Според преданието, Света Богородица и евангелист Йоан, пътувайки на кораб за Кипър, били застигнати от буря и принуден и да потърсят спасение на Атон близо до мястото, където по-късно ще бъде издигнат Иверския манастир. Богородица, възхищавайки се от прелестите на природата, благодарила за спасението, обръщайки се с молба към Иисус да й отреди в дар Атонския полуостров. От небето се чул глас: "Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост." Всички манастири почитат Света Богородиа като покровителка на тази свята земя. Монашеската република е стройна, йерархически организирана общност. Тя има своя столица - своеобразно
админи стративно селище, наречено Карея.


Управата се осъществява от Светата община (Агион кинотис). В това ръководно тяло са включени представители на всички манастири. Всяка година се избира председател (протос - пръв, в смисъл на старейшина) и четирима съветници, които сe събират в най-главната църква на общината.
Оттук и


"Доставчикът на ХХ век"


наименованието й - Про тата. В нея се намира едно от върховите достижения на атонското изкуство - стенописите на прочутия Мануил Панселинос. За него се казва, че е "затъмнил всички древни и нови живописци". Наред с манастирите, които са общижитийни, има скитове (отшелнически обители), келии - самостоятелни малки монашески обиталища и пустини (предимно в подножите и около връх Атон, висок 2033 метра, намиращ се на края на полуоснтрова), където живеят отш елниците, приели най-крайните форми на самостоятелен, откъснат от света живот. Манастирите са 20, като техният брой не може да бъде променян.
Килията на аскета Софроний

Те са подредени в определен ред, възприет от кинотиса. От тях манастирът "Зограф" е български, манастирът "Хилендар" -сръбски и манастирът "Св. Пантелеймон" - руски. Останалите са гръцки.

Руският манастир "Св.Пантелеймон"

На откриването на изложбата беше и Димитрина Станева, богослов, автор на книгата за репресираните и убити свещеници в Сливенска епархия в периода 1944 - 1989, озаглвена "Агнета сред вълци". Станева е и дългогодишен редактор и автор на православно седмично приложение в един от бургаските вестници. Напълно възможно е да я видим скоро в съвсем ново амплоа.






Ситите делници на дядо поп

За отец Димитър Вукадинов съм писала не веднъж. След последната ми публикация, преди доста време, бизнесмен пожела да поеме изхранването на бедняците и в понеделник. Изпитах огромно удовлетворение. "Работата ми не е напразна," казах си тогава. Ще се радвам, ако и след сегашния ми репортаж се намери спомоществувател за делото на дървенишкия дядо поп. Или само доброволци, които да му помагат понякога. Бедната му енория има нужда от всякаква помощ. Не връща никакви желаещи да помагат. Дядо поп не би могъл да ги възнагради, освен да им благодари. Но Бог вижда делата ни и ни въздава според тях.


Отец Димитър Вукадинов от черквата в кв. „Дървеница” храни бедни и болни

СИЛВИЯ НИКОЛОВА, в. "Монитор" 7 август 2008 г.

Опашката чака безропотно за понеделнишкия обяд.


„Да обикнеш ближния като себе си, е най-голямото благо, което можеш да сториш за другите в този убог наш земен живот." Тази перифраза на евангелските заръки не е максима на някой античен мислител, нито на философ от по-старо и ново време, а житейското кредо на един редови български поп. На отец Димитър Вукадинов - енорийски свещеник в храма „Св. великомъченик Георги Победоносец" в столичния квартал „Дървеница". Дядо поп, както фамилиарно, но с много обич го зоват хората от някогашното софийско село, си е заслужил уважението не само на своите съкварталци, но и на стотици клетници - едни вярващи, други по-малко, а трети - завършени от житейските несгоди атеисти.

Готвачките са доброволки от енорията при храма "Св. Георги".

И едните, и другите, и третите обаче го почитат не толкова заради катехизаторските му напътствия, но заради изпълняваната на дело Христова заръка да нахраниш нищ, странник и презрян. Два пъти седмично по негова инициатива и със спонсорски средства, събрани от него, доброволки готвят и раздават храна на бедни и болни не само от неговата енория, но и на жители от буквално другия край на София - кв. "Малашевци".
СНИМКИ Венцеслав Юскеселиев

Отец Димитър Вукадинов е наясно - обичта към ближния е най-велика.


Ако човек случайно попадне в понеделник или в четвъртък в дървенишкия храм рано сутрин и не е наясно дали не е голям църковен празник, ще си помисли, че народът в черквата чака търпеливо след литургията за освещаване на традиционния курбан. На разнебитените столове, сякаш оцелели от ковчега на праотеца Ной, и точно толкова "младите" и "удобни" пейки край стените, са насядали особени представители на човешкия вид. От онези, които виждаме сутрин да ровят в контейнерите за смет, а вечер да изчакват край масите в закусвалните и дискретно, докарвайки си разсеян вид от типа "Аз не съм такъв, играя само роля", да се примъкват до остатъците в чиниите, преди чистачката да ги е отнесла. Дрехите на някои от тях издават, че притежателите им отдавна са презрели самолюбивата грижа, наречена лична хигиена, а вода употребяват външно (сапунът тук е непознато понятие) само когато вали дъжд.

Марийка Иванова пълни догоре с храна бедняшките съдове.

Обликът им напомня нещо предвечно, като това на изначалния човек, на невчесания и сякаш незавършен индивид, захвърлен сякаш след набързо прекратен спор между креационистите и дарвинистите за това кой го е създал - Бог или го е пръкнал бульонът на Опарин след усърдно еволюционно бълбукане. Убогият им вид обаче съвсем не смущава по-голяма част от останалите - предимно възрастни хора с износени, но чисти дрехи. Не се смущават и двойката относително млади представители на двата пола, навлечени посред лято в камуфлажни облекла и странна украса на главите, от чийто остатък, може да се предположи, че някога е била военен каскет също в камуфлажна окраска. Двойката е с онзи израз на неосъзната радост на лицата, за които в миналото са казвали „Божа душа", а сега неволно се стряскаме: ами ако днес не са си пили лекарствата?
И чисти, и недотам чисти, се редят на стройна опашка подобна на онези от едно време за банани. С една малка подробност - тук няма скандали. Всеки стиска в ръката си картонче с номерче. Отнапред ги е раздала спретната пенсионерка. Жената е преметнала през пътечката пред лятната кухня в двора, от която се носи дъхавият мирис на домашна гозба, тояга. Дървото е сложено повече по навик, нежели да всява респект. Защото тук всеки си знае реда.
"Не допускаме никой никого да прережда. Не търпим скандалите, макар че понякога хората се карат помежду си. Изнервени са - от беднотията, от самотията, от голямото нямане - опитва да пресъздаде психологическата картина пенсионерката - доброволка по реда. - Висшист ли си, бедняк ли си, на опашката. Чакаш, пред Бога всички сме равни. А тук, при нас, идват и неграмотни, и висшисти" - обяснява тя и се сконфузва, когато насреща й щраква фотоапаратът.
За да минат от първите за безплатния обяд, който дядо поп осигурява всеки понеделник и четвъртък със спонсорски средства, някои са дошли от рано сутринта. Но не от безпокойство, че няма да остане храна или ще им бъде сипано по-малко. От кухнята не връщат никого с празна съдинка. Готвачките сипват храна до горе на съда, независимо дали човек си е донесъл паничка или тенджерка. Приятно им е обаче да са тук отрано, чувстват се сред свои, сред хора с досущ проблеми като техните, на които могат да се ожалят, да чуят подобна на тяхната тегоба и да се утешат, че не са сами в нещастието си на този свят. През зимата убогите любимци на поп Димитър се скупчват в храма около калорифера - единственото топло и безплатно местенце за някои от тях.
Денят е понеделник. Часът наближава 12,00. Прозорчето във вратата на лятната кухня се отваря. Отвътре се протяга ръка. На първия от опашката подава половин пакетиран хляб. Онзи връчва празна съдинка. Скоро съдинката се връща на притежателя си пълна - боб.
"Богородични пости са, затова супата ни е фасулена, а второто тиквички с ориз. Когато отец Димитър успее да осигури повече пари, има и десерт. Извън пости готвим блажно" - обяснява 70-годишната Марийка Иванова. Самата тя пенсионерка, е доброволка при храма от осем години, откакто съществува кухнята за бедни. Докато жената обяснява как точно е организирана дейността на доброволците при храма за подпомагане на бедните, възрастен мъж подава няколко празни буркана в мрежичка, разтегателна като онези от едно време.
"Дотам стигнах, да чакам на опашка за храна, но пенсиите са малки, какво по-напред с тях" - махва с ръка той. Това е 74-годишният бай Иван. Очите му са зачервени, дали от старост, или мъката отвътре търси отдушник, само той си знае. Взема бурканите си вече пълни и благодари с поклон на жената зад прозорчето. После се обръща към храма и се прекръства. Поема към най-отдалечената пейка в двора под ореха, изважда лъжица и започва своя обяд.
"Не подбираме хората по документи.
Обикновено храним по 120, но понякога стигаме и до 150 човека. Отец Димитър ни е казал никого да не връщаме, хляб само да е останал, хляб да даваме", обяснява Марийка Иванова. В понеделник тя сипа храна на 115 човека.
Бедняшката кухня на дядо поп не е организирана нито по социална програма, нито с помощта на БЧК. Да изхранва бедни, е негова лична идея, превърнала се впоследствие за някои от вярващите в християнски дълг на милосърдие.
"Започнахме да раздаваме храна преди осем години. Средата на 90-те бяха най-тежки за всички ни. Със събраните пари в църковната касичка купувахме и раздавахме ядене на най-окаяните. После се появиха спонсори, започнахме да готвим в пристройката на двора - разказва за началото на делото си отец Димитър. По средата на приказката си въздъхва. - Смятахме, че раздаването на храна ще е временно, докато хората си стъпят на краката, а се оказа, че все още мнозина няма какво да ядат. Ето заради това не мога да спя нощем. Лежа буден и се питам: Докога, Господи? Явно много сме те разгневили с лошотията си, с лукавщината си, с греховете си, щом допускаш толкова хора да се мъчат в тази наша България" - въздъхва още по-дълбоко свещеникът. В кухнята готвят доброволно и без да получат нито стотинка, няколко жени. В понеделник част от храната е осигурена със средства от дарители на храна. В четвъртък я осигурява Валери Димитров - собственик на ресторант в съседния квартал "Младост 1". Неделно училище за деца и катехизаторски беседи за възрастни, водени от педагози и богослови, са другите дейности, които организира храмът под ръководството на дядо поп.
Докато той разказва какво още би искал да направи, ако се намерят повече пари, разговора прекъсва около 60-годишна жена.
"Отец Димитър е свят човек. Щом има такива като него, земята няма да се затрие, нито човещината по нея. Не знам как да му се отблагодаря" - възбудено се намесва тя. Това е пенсионираната акушерка Виолета Крумова. Жената твърди, че дядо поп е толкова благочестив, че Бог чул молитвите му за нея и неотдавна й дали общинско жилище. Пак с негова помощ я наели и на работа в един китайски ресторант. За благодарност Виолета чисти в черквата поне веднъж седмично безплатно.
Пред вратата на храма двама старци обсъждат нещо настървено. Не могат да се разберат има ли Бог, или няма. И досущ като отец Димитър се питат, ако го има, защо ги държи полугладни.
Самият отец Димитър отдавна е наясно с резултата от спора кой е създал предвечния човек - Бог ли или еволюцията, тръгнала от онзи прословут бульон. От цялата му осанка лъха спокойствие и умиротворение. Няма сила, която да промени възгледите му за света, за неговото устройство и за венеца на творението и неговото място на грешната наша земя.
"Любовта към ближния е най-важна след любовта към Бога. Тя е всичко, което ни е потребно, за да сме човеци, защото не сме индивиди, родени от случайността, а създадени по образ Божий и подобие Божие. Затова първо да правим добро, другото е от лукавия", излага накратко той, когато го провокират как от позицията на свещеник ще обясни немотията и болестите.