Фреска из базилика из четырех коронован в Риме, XIII век Несколько слов о моей небесного покровителя, что Восточная церковь празднует сегодня (2 января, новый старший / 15 января профессор старый) и западной - 31 декабря.
Лет спустя она получила Святое Крещение, я не знала, кто мой покровитель. Теперь я не помню, кто указал мне папа римский Сильвестр Санкт-первых, но я помню, я был очень рад, что наконец у меня есть свой номинальный святого. После нескольких лет аналогичным радовались, когда монсеньора профессора Джорджа Эльдаров - давний профессор Папского Восточного университета, я нашел немного на моем лице святых. Потому что я был не очень легко, чтобы открыть его образ. Образ святого Сильвестра папы римского первый пост здесь является фреска из церкви "Четыре коронован в Риме, где он показал, чтобы благословить императора Константина Великого до отъезда Восток в поисках серьезных Господа и Святого Креста. Как папа римский Сильвестр Санкт-первых, я сам не могу похвастаться тем, что я изучал его биографию на землю, и zhitiepistsite его не очень разговорчив. Помимо типичных для этого жанра богато буквы, создавая в большинстве случаев слишком цукаты и сюрреалистические образы остаются некоторые факты из жизни мой покровитель, который стоит znayat.Sv. Папа Римский Сильвестр первый (314-335, время в которой главы Римской церкви) родилась в четвертом веке в Риме. В 30 лет Сильвестр был рукоположен в сан диакона, то папа Miltiad. После его смерти он был избран епископом и главой Римско-католической церкви. Для неосведомленных Католикоса, город, католическая средств. Этот термин был в обращении во всех поместных Церквей, как разделения в 1054 году и был Рим. Концепция Восточной Православной Церкви слишком поздно, около века после раскола. Санкт Сильвестр Первый 35-й папа. Как епископ и глава Римской Церкви, он инициировал созыв Первого Вселенского Собора в 325 году, подготовлены и подписаны документы было сделано. Санкт Сильвестр сотрудничать с властью и прекращения преследования христиан в большей части Римской империи. Принято полагать, что он был священник по имени первого императора Константина Великого, документальных доказательств, что он благословил перед его отъездом в поисках серьезных Господа и Святого Креста. Санкт Сильвестр дань календарю. Вопрос для этой системы хронологии и подсчета месяцев и дней слишком сложно. Так что я буду делать немного otklonenie.Nazvaniyata месяцев в старый юлианский календарь, принес звук языческие символы. Некоторые из них переехали и новый, григорианский, а также сохранить их (например, июль, называется имя "Бог" император Юлий Цезарь и Август - римский император Август И если название месяца все еще может быть оправдан. Попытка сохранить историчность правителей, и хотя они были "боги", дни недели были совершенно ezicheski.Imenno к ним неоспоримый вклад в мой покровитель. Для них жизнь святого Сильвестра, папы Римского, следующим образом: "Этот мир отец придумал названия дней недели от римлян до тех пор, римляне называли первый день, который мы называем". воскресенье "-" день на солнце, другие относятся к: "Лунный день", "День Марса" день ", Меркурий "," День Iovish "," день Венеры "," день Сатурна. "Он ненавидят своих нечестивых имен языческих богов, приказал первый день называется" День Господень ", потому что в этот день Он воскрес из мертвых славою и оставшиеся дни оставил их, как они теперь называют их римляне. "35-й папа Римский, Санкт Сильвестр был похоронен в церкви Святого Приска.
Санкт преподобного Серафима Саровского (19 июля 1754-14 января Ари 1833) Сегодня, 2 января, новое звание (15 января, профессор старый), и 19 июля (1 августа по старому стилю), где он стал честь и был принят официально Русской Православной Церкви как святой. Мероприятие состоялось в 1903 году при личном участии императора Николая II и его семьи. Подробнее о жизни преподобного Серафима Саровского Санкт прочитать
ЗДЕСЬ .
Я предлагаю вам символическое историю своей жизни, стал иллюстрации концепции благодати и оставаться в его чистые сердцем.
За мир Бога и благодать Святого Духа
Обсуждение преподобного Серафима Саровского с Н. А. Мотовилов с целью христианской жизни, как сказал Мотовилов
. "Это было в четверг день был мрачен Был глубокий снег -. На четверть метра, и вылей на довольно толстый порошок снег Серафим начал разговаривать со мной на моей спине газон, который расположен неподалеку ручей на его пустыне Sarovka..
Он усадил меня на культи свежесрезанных деревьев от него и сам сел напротив меня со сложенными ножками.
- Бог сказал мне, - сказал великий старик, - что в детстве вы сильно вы хотели бы знать в том, что цель христианской жизни, и неоднократно просили для такого размера среди многих 
персонажей является духовной ...
Здесь я должен сказать, что в возрасте двенадцати лет эта мысль действительно беспокоит меня, и я действительно превратить этот вопрос много духовенства, но их ответы не удовлетворяли меня. Старик знал, что это.
- Но никто - Продолжение
Длина Серафим - вам не ответить на этот удовлетворительно. Скажем, вы: ходить в церковь, молиться Богу, выполнять заповеди Бога, делать добро - вот ваша цель христианской жизни. А некоторые даже возмущались против вас за то, что вы были преодолеть любопытство и nebogougodno сказал вам: "Не ищите вещей невыносимой для Вас" Но они не говорили, как следует. Здесь я ubogiyat Серафима, я объясню сейчас, как раз и состоит в сущности этой цели.
Молитва, пост, бдение и все другие
уги христианские поступки хороши сами по себе, но не только в их исполнении это цель нашей христианской жизни, и, хотя у них есть средства, необходимые для достижения истинной цели жизни нашей христианской состоит в стяжании Святого Духа. Быстро, бдение, молитва, милостыня, и все добрые дела, делать ради Христа, являются средствами заработка Бог Святой Дух.
Обратите внимание, брат, что только то, что хорошая работа, что делается ради Христа, приносит нам плоды Святого Духа. И все потому, что он не Христос, хотя и хорошо, не приносит нам место в мире грядущем, даже в этом мире и жизни и дает нам благодать Божию. Если не начать с верой в права
Господа нашего Иисуса Христа, Который есть doshel мир спасти грешников ... не имеет права жаловаться, что его лучшая работа является падение. Это (т.е. отказ добрых дел -. В СК М) никогда не бывает только в тех случаях, когда одно доброе дело делается ради Христа, потому что такие хорошие не только завоевал корону человеческой правды в будущей жизни, но в этом мире preizpalva с благодатью Святого Духа, как говорится: "Бог не дает Духа меры Отец любит Сына и все дал в руки." (Ин. 3:34-35).
Так что ваши Bogolyubie! В частности приобретение, что Дух Божий сделал реальная цель нашей христианской жизни. В молитве
денье, пост, милостыня и другие добродетели делают на Христа средства для стяжания Святого Духа.
- Как приобретения? - Спросил я отца Серафима: - Я, кажется, не понимают этого.
- Приобретение означает то же, зарабатывать и, - ответил он мне. Вы знаете, что значит зарабатывать деньги. Так что зарабатывать и Дух Божий. В конце концов, вы понимаете, ваш Bogolyubie, что это означает в светских решений смысле? Цель жизни простых людей, чтобы заработать
T или накопить денег, а в знати, кроме того, - и получать почести, награды и другие награды за заслуги перед государством. Приобретение Святого Духа, как только капитал и вечная благодать. И это приобретенные таким образом, очень похожие на те, которые заработанные деньги, и канцелярских время
enniya капитала.
Слово Бога, Бог-человек, Господа нашего Иисуса Христа сравнил нашу жизнь на рынок, и работы нашей земной жизни называется покупки, говоря, для всех нас: "Купить, пока приду, и драгоценное время, потому что дни лукавы", т. е. использовать время, чтобы получить небесное благословение на земле товаров. Земные товары добродетели делать ради Христа, которые поставляют нам благодать Святого Духа.
В притче о мудрых и неразумных девах
и сказал тот, когда она достигла своей нефти, чтобы пойти и купить на рынке. Но когда они купили, двери брака дворца были уже закрыты и они не могли войти в нее. Некоторые утверждают, что нехватка нефти в неразумных дев означает недостаток добрых дел в своей жизни. Такое понимание не совсем правильно. Как им не хватает хороших дел, когда их называют
Eni, хотя и необоснованным, по-прежнему девы? Ну, что девственность это высшая добродетель, потому что это ravnoangelsko состоянии и могли только заменить все другие добродетели. Я, бедный, я думаю о них говорят, что они не имеют благодать Святого Духа Божия. Эти девы, в связи с его духовным nerazumie считает, что христианская случае это просто делать добродетелей. Они сделали разницу в силу и, таким образом мысли, совершил Бог, мудрый и не хотят ли они получили благодать Божию. Именно это приобретение Святого Духа означает нефть не доходит до неразумных дев. Так они называются и необоснованным, потому что они забыли о необходимости плод силу, благодать Святого Духа, без которой никто не получает и не может спастись
ГБ, потому что: "Святым Духом всякая душа осталась чистоты поднимает настроение и sveshtenotainstveno Troicheskoto ярче через единство". 
Паломники к весне преподобного Серафима Саровского
Сам Святой Дух, чтобы жить в наших душах. И, что прививки Вседержитель "в наших душах и saprebivavaneto Troichesko Своего единства с нашего духа, нашей пожертвования только тогда, когда все означает, что мы, в свою очередь приобретают Святого Духа, который мы готовим в тело и душу престолом Божиим vsetvorchesko неизменной с нашего духа в соответствии с neprelozhnoto слово Божие: "Я буду жить и ходить среди них и буду их Богом, и они будут Моим народом."
Это то, что это масло в светильниках мудрых
они девственники, и что продолжение сжигания ярко, так что эти девы с зажженными лампами может ждать жениха, который doshel в полночь, и поселил его в дворец с радостью. Даже неразумные девы, когда они увидели, что их лампы, выйдя, пошел на рынок, чтобы купить нефть, но не вернулись вовремя, и двери были уже закрыты. Рынок - это наша жизнь, брак дворце двери, которые закрыты и выведены доступ к Жениху, то есть смерть человека, мудрого и неразумные девы являются христианской души, и нефть получения работы благодати Святаго Духа Божия, который вносит поправки правам коррупции в нетление, от духовной смерти к духовной жизни, от тьмы к свету
Из кровати ..., в котором стороны приводятся в диких животных в храм Божества, в самом святом дворце вечная радость во Христе Иисусе, Господе нашем, Творца и Искупителя и вечного жениха наших душ ...
Ах, как я хотел, Ваше Bogolyubie, что IP-
Озеро чужой жизни, вы всегда будете в Духе Божием. "Кто, как сварные, и потому, что он будет судить", - сказал Господь. Проблема, страшная беда в том, если он поймал нас завалены мирских забот и тревог, потому что тогда, кто мог нести его гнев и стоять перед ним? Поэтому сказано: "бодрствуйте и молитесь, чтобы не впасть в искушения" (Мф. 26:41), так то есть, не может быть лишен Духа Божия, потому что бдение молитвы и приносят нам благодать Его.
Конечно, всякой добродетели, Христос сделал для нас Pdava благодать Святого Духа, но в основном это дает нам молитву, которая всегда в наших руках, как оружие, чтобы приобретать благодать Духа. Попросите вашего примера ходить в церковь, но не рядом, или церковь, или услуга за. Просим Вас дать милостыню, но сейчас не бедных или нечего дать. oiskate сохранить свою девственность, но не в силах выполнить его из-за характера или из-за искушения врага интриги, к которому вы человеческие слабости вы не можете противостоять. Решите для выполнения и любые другие добродетели Христа ради, но по-прежнему не хватает мощности, или нет соответствующих случае. Но молитва не так: за это всех и всегда есть возможность - и богатые и бедные, и благородные и простые, сильные и слабые и сильные, и пациент, и праведных, и неправильно.
В следующем примере из священной традиции
adete, как велика сила молитвы, когда она поднялась от всей души, даже не того человека. Отчаянную мать потеряла своего единственного сына, который был увезен уполномочен смерти. Она повернулась к шлюха случайная встреча, которая только что согрешил, с просьбой молиться за моего сына дюйма шлюха, тронутый горем мать воззвали к Богу: "Не для меня, жалкий грешник, но из-за слез Эта мать оплакивает сына и твердо убеждена всемогущество и милосердие Твое, Христе Боже, поднять ее сын "... И Бог воскресил его.
Так велика ваша Bogolyubie, под
молитвы. Это больше, чем что-либо Духа Божия является наиболее удобным для всех, чтобы его выполнить. Блаженны будет, если Господь поймал, что смотреть в полноте Его дары Святого Духа. Тогда мы смело можем надеяться, что они будут пойманы в облаках в сретение Господу на воздухе (1 Фес. 4:17), который придет с большой славы и власти, чтобы судить живых и мертвых и награды каждому по делам его.
Если вы, ваши Bogolyubie, рассмотреть совещался с счастье бедных Серафима, и обнаружить, что он не лишен благодати Господней, что сказать, то общение с Самим Господом, который vechnotechashtiya Sourcing всех небесных и земных хорошее ? Через молитву, мы будет в чести
говорить с самим собой и Vseblagiya живишь Бога нашего и Спасителя.
Но здесь мы должны только молиться, пока Дух Святой сошел на нас в Нем известно уровнях, в то время как на нас с Его небесной благодати. И когда Он снизошел к нам в гости, вы должны перестать молиться. Что же я молюсь ему: "Приди и пребывать в нас и очистит нас от
всякия скверны и спаси, О хорошая, наши души ", как он doshel с нами, чтобы спасти нас, кто надеется на Него, и призываем истины в его святое имя ...
Я объясню вам Bogolyubie с этим примером: Скажите, что Вы пригласили меня посетить, и я откликнулся на приглашение, я пришел, и я хочу поговорить с вами. Но вы все еще продолжают приглашать меня: "Пожалуйста, ч
apovyadayte со мной "Случайный Тогда я говорю:" Что он говорит? Не возражает? Я doshel к нему, но он все еще называет меня "То же самое относится к Богу -. Святого Духа.
Поэтому, говоря: "Stand (в славе Upraznitesya, т.е. релиз вышел - в СК М..) И догадаться, что я Бог: Я буду возвышенных
ен в народов прославил на земле "(Пс. 45:11), т. е. Я возьму и будет сидеть за каждый верующий в Меня, что зовет меня, и беседовать с ним, как и прежде с Адамом в раю как Авраам и Иаков, и Моисей, Иов и другие подобные им.
Многие интерпретировали, что это место должно применяться только к освобождает нас от мирских дел, то есть, что молитва говорить с Богом, нужно отказаться от мирских делах. Но я скажу вам, что, конечно, и эти случаи должны быть свободными для молитвы, но когда, из-за всемогущей силой веры и молитвы Господь Бог Дух Святой был рад посетить нас и приходят к нам в полноте невыразимой
Его доброта, то вы должны отказаться даже молитвы. Когда вы молитесь, душа все еще слух, но в сошествия Святого Духа она должна быть в полной тишине, отчетливо слышать и понимать все глаголы вечной жизни, что он хочет оказать, а потом сказал. В течение этого времени, нужно быть в полном объеме otrezvlenie духа и целомудренную чистоту плоти.
Это было на горе Хориве, когда израильтянам было сказано за три дня до появления Бога на горе Синай, не трогать их жены, потому что Бог наш есть огонь, который уничтожит все нечистое, и в общении с
Он не может войти любой нечистый в плоти и духа.
- Отец, а как насчет других добродетелей, делать ради Христа, для того, чтобы приобретать благодать Святого Духа? До сих пор вы говорили мне для молитвы.
- Приобретение благодати Духа Святого и все другие добродетели Христа ради, торговля с ними духовно, и в основном с теми из них, которые дают вам больше прибыли. Сбор средств от излишков благодати Божией, положить их в банк вечного Бога, где вы не получите
материальная заинтересованность, а не 4 или 6 процентов, но сотни духовных рубля, даже годовых бесчисленное количество раз. Например, дать вам более благодать Божия, в молитве и бдении - смотреть и молиться! Если вы разместите дает вам множество Духа Божия, быстро! Если вы хотите больше вы даете милостыню, выгодно! ... В этом случае для лечения всех добродетелей, не ради Христа.
Здесь я расскажу вам о бедных Серафима. Я родился в семейный бизнес в городе Курск. Прежде чем идти в монастырь, помните, что мы имеем дело с товарами, которые дают нам больше прибыли. Так что, дорогой мой, и вы. Как и торговли мастерство заключается не в этом - только к обращению, но в этом - чтобы получить больше прибыли, и в христианской жизни. Работы не существует - только молиться или делать другие добрые дела. Действительно, апостол говорит: "непрестанно молиться, но как вы знаете, и добавил:" Я бы сказал, что пять слов, чтобы понять, чем тысячи слов - язык неизвестно. И Господь сказал: "Не всякий, говорящий Мне: Господи, Господи, войдет в Царство Небесное, но тот, кто выполняет волю Отца Моего Небесного" (Мф. 7:21), т. е. тот, кто делает работу Бог и с б
lagogovenie, потому что "проклят всяк, кто Бог neradivo. Дело Божие, чтобы верить в Бога и Иисуса Христа, Которого Он послал. " Если правильно отражать на Христа и апостольской заказов, кажется, что наша работа, как христиане, не только умножить количество добрых дел, так как они являются только средством для достижения цели христианской жизни, но - для извлечения из них более полезным , то есть, приобрести более обильные дары Духа Святого.
Как бы я хотел, Ваше Bogolyubie и вы
Только никогда не может приобрести это не окончание источник благодати и спросите себя, всегда ли вы в Духа Божия! Если да, то - Благословен Бог: нечего сетовать, даже если у вас должна появиться на решение от Христа, потому что, как он заметил нас, так будет нашим судьей. Если нет, то необходимо выяснить, почему и по какой причине Бог Дух Святой мы вышли и снова, чтобы искать Его и искать Его и не остановится, пока мы ищем Бога Святого Духа быть открытыми и снова жить в нас по благодати. И враги, что мы otdtranyavat Его, потому что мы должны атаковать, что след остается от них, говорит пророк Давид: "Я преследовал моих врагов и настигли их и не вернется до заг
Упрямый, убью их, и они могут стать, и будет падать под ногами ".
Потому что, брат! Так что смотрите, чтобы торговать с духовной добродетели! Дайте милостивый дар Святого Духа тем, кто в них нуждается, как зажженная свеча, и которая сама по себе горит с горячим огнем землю, свечи и другие огни, не сокращая собственный огонь, так что они свечение и в других местах. И если это так, чтобы огнем с земли, то как насчет Благодатный огонь на Святаго Духа Божия? Для земных богатств, при распределении, падения и небесное богатство благодати Божией более распределение, более изобилуют ему, что он распространяет. Так Сэм и Господь изволил сказать Самарянки: "В
Всякий, пьющий воду сию, возжаждет опять, а кто будет пить воду, которую Я дам ее навсегда и никогда не жажду, но вода, которую Я дам ему, сделается в нем источником воды, которая течет в вечной жизни (Ин. 4:13-14)
- Отец, - сказал я, - вы говорите о
приобретение благодати Духа Святого, как цели христианской жизни. Но как и где я могу видеть это? Добрые дела видно, но Дух Святой может быть действительно видел? Как я могу, поэтому, чтобы узнать, является ли он со мной или нет?
- В настоящее время, - ответил старик, - практически универсальный безличность нашей святой веры vnashiya Господа Иисуса Христа, и из-за нашей невнимательности к проявлениям Его божественного провидения для нас ... мы туда приехали, что можно сказать, почти все далеки от истинной христианской жизни. Сейчас может показаться странным для нас свидетельством Писания, где Дух Божий устами Моисея говорит: "И Адам увидел, как Господь ходил с неба"
или когда мы читаем у апостола Павла: "Мы пошли в Ахаии, и Дух Божий пришел не с нами, и повернул в Македонию, и Дух Божий сошел с нами." Неоднократно и в других местах Писания говорят, что Бог явился к мужчинам.
Някои казват за това : "Тези места са непонятни. Нима хора са могли тъй ясно да виждат Бога?" — Но нищо неразбираемо тук няма. Неразбирането иде от това, че ние сме се отдалечили от простотата на първоначалното християнско знание и под предлог на просвета сме затънали в такава тъмнина на незнанието, че ни се струва мъчно постижимо и онова, което древните толкова добре разб
ирали, щото и при обикном(вени разговори дори не им се виждала чудна мисълта за явяване на Бога сред хората.
Така Иов, когото приятелите му го укорявали, че хулел Бога, им отговарял : "Как може да бъде това, когато аз чувствувам Божието дихание в ноздрите си?", сиреч, "Как така мога да хуля Бога, когато Дух Свети пребивава с мене ? Ако хулех Бога, то Дух Свети би се отстранил от мене, но ето че аз дори и диханието му чувствувам в ноздрите си". По същия начин се говори и за Авраама и за Иакова, че те видели Бога и беседвали с Него. А Иаков дори се и борил с Него. Мойсей видял
Бога, когато бил удостоен да получи от Него скрижалите на закона при планината Синай. Облачният и огненият стълб или, иначе казано, явната благодат на Дух Свети служели за пътеводители на Божия народ в пустинята. Хората виждали Бога и благодатта на Светия Негов Дух не насъне, не в мечтания, или в изстъплението на разстроеното въображение, а действително, на яве.
Твърде много сме станали ние невнимателни към делото на нашето спасение, та затова и много други думи на Свещеното Писание приемаме не в тоя смисъл, в който би трябвало. И всичко това е, защото не търсим благ
одатта Божия. Поради гордостта на ума си не я допущаме да се всели в нашите души, и затова не получаваме истинско просвещение от Господа, което се изпраща в сърцата на ония, които от все сърце гладуват и жадуват за Божията правда…
Когато Господ Бог вдъхнал в Адамовото лице диханието на живота, тогаз, както се изразява Мойсей, "Адам стана жива душа", сиреч, напълно във всичко подобна Богу и навеки безсмъртна като Него.
Именно от това жизнено дихание, вдъхнато в Адамовото лице от творческите уста на Всетвореца и Вседържителя Бога, Адам д
отолкоз се умъдрил, че никога не е имало, няма и едва ли ще има някога на земята човек по-премъдър и многознаещ ат него. Когато Господ му заръчал да даде имена на всичко, то на всяка твар той дал такова наименование, което напълно да изразява всички качества, възможности и свойства, които Бог и дарувал още при създаването и.
Ето с този свръхестествен дар на Божията благодат изпратен нему чрез жизненото дихание, Адам можел да вижда и да разбира Господа, Който ходел из рая, и да схваща думите Му и разговорите на светите ангели и езика на всички зверове, птици и гадини, които живеели по земята . Всичко онова, което сега е скр
ито за нас, понеже сме паднали и грешни, било ясно за Адама до преди падението му.
Обаче като вкусили — противно на Божията повеля — от дървото за познаване добро и зло, Адам и Ева узнали разликата между доброто и злото и претърпели всички беди, които произтичали от нарушаването на Божията заповед. Тогава те се лишили от този безценен дар — благодатта на Духа Божи, тъй щото до самото идване на Богочовека Иисуса Христа в света "Дух Свети още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен". (Иоан. 7:39)
Но това не значи, че Духът Божий съвс
ем Го е нямало в света. Той е пребъдвал тук, само че не в такава пълнота, както в Адама или в нас, православните християни, а само външно се е проявявал. Така, признаците на Неговото пребиваване в света били известни на целия човешки род. Например на Адама и Ева и след грехопадението били открити много тайни, които се отнасяли до бъдещето спасение на човешкия род. И Каин, въпреки нечестието и престъпността си, лесно разбирал Божия благодатен, макар и изобличителен глас, насочен към него. Ной разговарял с Бога. Авраам видял Бога и Неговия ден и се
възрадвал. Благодатта на Светия Дух, която действувала вън, се отразявала и у всички ветхозаветни пророци и светии на Израиля. У евреите били създадени по-късно специални пророчески училища, където се учели да разпознават признаците на Божието или ангелско явяване и да различават проявите на Светия Дух от обикновените явления, които се случват в природата на безблагодатния земен живот. Св. Симеон Богопремец, св. Богоотци Иоаким и Ана и множество безбройни Божии раби имали постоянни, разнообразни, открити Божествени явления, гласове, откровения, които се оправдавали чрез очевидни чудесни събития.
Св. Симеон Богоприемец бил пазен от Дух Свети, след като на 65-годишна възраст му била предизвестена таината на приснодевств
еното зачатие и раждане на Спасителя от Пречистата Приснодева Мария. Като преживял по бллагодатта на Всесветия Дух Божи още 300 години, на 365-та година от живота си той ясно заявил в храма, че осезателно узнал чрез дара на Дух Свети, че този именно е Христос, Спасителя на света, за Чието свръхестествено зачатие и рождение от Дух Свети му било съобщено преди триста години от ангел.
Ето и св. Анна пророчица, дъщеря Фануилова, която осемдесет години служела Богу в Неговия храм, и тя възвестила, че наистина Той е обещания на света Месия, истинският Христос, Богочовекът, Царят Израиле
в, дошел да спаси Адама и човешкия род.
А когато нашият Господ Иисус Христос благоволил да извърши цялото дело на спасението, след възкресението Си духнал на апостолите Си, като възобновил жизненото дихание, изгубено от Адама, и им дарил същата онази Адамовска благодат на Всесветия Божи Дух. Но не само това ; Той им казал, че по-добре е за тях Той да отиде при Отца, защото иначе Дух Свети не ще дойде в света ;ако ли пък Той, Христос, отиде при Отца, то ще им изпрати Утешителя, Който ще ги упъти във всяка истина и ще им напомни всичко, което Той им е говорил, когато още е бил в света с тях.
Чрез това им била обещана вече благодат въз благодат. И ето, в деня на Петдесятницата Той тържествено им изпратил Светия Дух в бурен вихър под вид на огнени езици, които се спрели на всекиго едного от тях, пронизали ги и ги изпълнили със силата на огнеобразната Божествена благодат, която росоносно ухаела и радостотворно действувала в душите на приобщилите се към нейната сила и прояви. 
И тази именно огневдъхновителна благодат на Духа Свети, която бива давана на всички вярващи в Христа при тайнството Кръщение, се запечатва чрез свещеното миропомазване по главните места на нашат
а плът, посочени от св. Църква, която е вековна пазителка на тази благодат, при което се произнасят думите: "печать дара Духа Святаго".
Върху що, Ваше Боголюбие, поставяме ние, убогите, своите печати, ако не на съсъди, които съдържат някаква драгоценност, която ние високо ценим? А кое може да бъде на света по-високо и по-драгоценно от даровете на Светия Дух, изпращани нам свише в тайнството Кръщение? Кръщенската благодат е толкова велика и необходима и тъй живоносна за човека, че тя не се отнема дори и на еретиците до самата им смърт, сиреч, докато изтече срокът, определен свише от Промисъла Бож
и за пожизнения изпит на човека тук на земята.
Фото: Изворът на св.преп.Серафим Саровский
А този изпит има за цел да установи, на какво е способен човек и какво може да извърши за това време с помоща на даруваната му свише благодатна сила. И ако ние никога не грешехме след кръщението си, то навеки щяхме да си останем свети, непорочни и освободени от всяка телесна и духовна нечистота Божии угодници. Но там е нещастието, че ние, напредвайки във възраст, не напредва
ме в благодатта на Всесветия Дух Божи и оставяме в разни степени грешни и много грешни люде.
Когато обаче някой, подбуден от желаещата нашето спасение Божия премъдрост, която обхваща всичко, се реши заради нея да се стреми към Бога и да бди, за да постигне вечното си спасение , такъв човек, послушен на не
йния глас, трябва да прибегне към истинско покаяние за греховете си, като върши добродетели, противоположни на предишните си грехове. Чрез добродетелите пък, вършени заради Христа, той трябва да се стреми да придобие Светия Дух, Който в нас действува и вътре в нас устройва Царството Божие.
Не току тъй Словото Божие казва, че Царството Божие е вътре в нас и че то бива насилвано и насилници го грабят. Тово значи, че ония, които, въпреки че са свързани с греховни връзки, които връзки не ги допускат да се приближат с покаяние до Спасителя, все пак презират якостта на тези греховни връзки и правят усилия да ги разкъсат, — такива хора след това наистина се явяват пред Божието ли
це по-бели от сняг, очистени чрез Неговата благодат. "Дойдете…, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, — като сняг ще избеля". (Ис. 1:18)
Така някога светият Тайновидец Иоан Богослов видял подобни люде в бели дрехи (т. е. дрехи на оправдание) с палмови клонки в ръка, в знак на победа ; те пеели Богу дивна песен "алилуия". Никой не би могъл да наподоби красотата на тяхното пеене. За тях Ангелът Божи казал, че те са излезли от голямата скръб и изпрали и избелили ризите си в кръвта на Агнеца, сиреч, — изпрали ги в страдания
та си и ги избелили в причащението с пречистите и животворящи Тайни на Плътта и Кръвта на Непорочния и Пречист Агнец Христа, Който преди векове самоволно бе отишел на заколение за спасението на света, винаги и досега е заколван и раздробяван, но никога не се изчерпва. Той е, Който ни дава вечно и не оскъдяващо спасение за напътствие към вечния живот и за благоприятен отговор на страшния Негов съд, което е скъпа и превишаваща ума замяна на оня плод от дървото на живота, от който поиска да лиши човешкия род нашият враг — падналият от небето денница.
Макар и дяволът да е прелъстил Ева, а заедно с нея и Адама, но Господ им дарил Изкупител в плода от семето на жената, Който чрез см
ъртта Си потъпкал смъртта. И не само това, но е и дал на всички нас, в лицето на жената Приснодева Мария, непрестанна ходатайка пред Своя Син и нашия Бог, непосрамваща и непобедима Застъпница дори за най-отчаяните грешници. Затова и Божията Майка се нарича "язва на бесовете", понеже бесът няма възможност да погуби оня човек, който неотстъпно прибягва до помоща на Божията Майка.
Освен това, Ваше Боголюбие, аз, убогият Серафим, трябва да Ви обясня, в що се състои разликата между действията на Светия Дух, Който свещено и тайнствено се вселява в сърцата на вярващите в нашия Бог и С
пасител Иисуса Христа, и проявите на греховната тъмнина, която по бесовска бодбуда действува крадешком в нас. Духът Божи ни напомня думите на Господа Иисуса Христа и винаги действува единно с Него, като изпълва сърцата ни с тържество и радост и насочва стъпките ни към пътя на мира. Бесовският и измамнически дух пък внушава мисли, противни на Христа, и проявите му в нас са бурни, яростни и изпълнени с похот на плътта и на очите и с гордост житейска.
"Истина, истина ви казвам, че всеки, които живее и вярва в Мене, не ще умре во веки . "Оня, който притежава благодатта на Светия Дух заради правата си вяра в Христа, дори по човешка немощ и да умре душевно от някакъв грях, то не ще умре завинаги, но ще бъде възкресен чрез благодатта на нашия Господ Иисус Христос, Който взима върху Си греховете на света и дада даром бла
годат въз благодат.
Ей за тази благодат, проявена пред целия свят и целия наш човешки род в Богочовека, е казано в Евангелието: "В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците" и се прибавя: "и светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Иоан. 1:4-5) Това значи, че благодатта на Светия Дух, дарувана при кръщението в името на Отца и Сина и Светия Дух, въпреки всички наши грехопадения и тъмнина около душата ни, все пак свети в сърцето ни с предвечната и безценна Божествена светлина на Христовите заслуги. Тази Христова светлина, когато грешникът не се кае, се провиква към Отца: "Авва, Отче! (Гал. 4:6) не се прогневявай до край за тази неразкаяност! "
Тази светлина е и която, след като грешникът се обърне към покаяние, напълно изглажда следите от извършените престъпления. Тя облича предишния престъпник отново в одежда на нетление, изтъкана от благодатта на Светия Дух, придобиването на която е целта на християнския живот, за което аз толкова време вече говоря на Ваше Боголюбие.
Ще Ви кажа още нещо, за да разберете още по-ясно, какво се разбира под благодат Божия, как да се разпознава и в що особено се проявява тя у хората, които са просветени от нея. Благодатта на Светия Дух е светлина, коят
о просвещава човека. Цялото Свещено Писание говори за това. Така, Богоотец Давид казва :"Твоят закон е светилник за моите нозе и светлина за моите пътища. И да не беше Твоят закон, който ме поучава, щях да погина в нищожеството си. " Тово ще рече: благодатта на Светия Дух, изразена в закона чрез словата на Господните заповеди, е светилник и светлина за мен; и да не беше тази благодат на Духа Свети, която аз тъй грижливо и усърдно придобивам , да ме просвещава в мрака на грижите, свързани с великото звание на моя царски сан, то от къде аз щях да взема поне искрица от светлина, за да озари моя жизнен път, затъмнен от недоброжелателството на моите неприятели.
И действително, Господ неведнъж проявявал пред много свидетели действието на благодатта на Светия Дух върху ония люде, които Той освещавал чрез славното Си слизане над тях. Спомнете си за Мойсея след бес
едата му с Бога на планината Синай. Хората не можели да го гледат дори, — толкова сияел той с необикновена светлина, която обкръжавала лицето му. Това го карало да се явява пред народа с покривало на лице. Спомнете си Преображението на Господа на планината Тавор. Силна светлина Го окръжила, дрехите Му блестели като сняг, и учениците Му от страх паднали ничком . А когато Мойсей и Илия Му се явили в същата тази светлина, то, за да се скрие сиянието на Божествената благодат, което ослепявало очите на учениците, облак ги засенил. Така благодатта на Всес
ветия Божи Дух се явява в неизказана светлина за всички, над които Бог простира нейното действие.
— А по какъв начин, — запитах аз отца Серафима, — мога да узная, че се намирам в благодатта на Светия Дух?
— Това е много просто, Ваше Боголюбие, — отговори ми той. — Затова и Господ казва: "Всичко е просто за ония, които намират разум"… Но цялата наша беда е там, че сами ние не търсим този Божествен разум, Който не крещи, понеже не е от тоя свят. Този разум, изпълнен с любов към Бога и ближния, п
одпомага човека за неговото спасение. За този разум Господ казва : "Бог иска всички да се спасят и да дойдат до познаване на истината . " Своите апостоли пък Той укорил, че им липсва такъв разум, като им рекъл: "Не сте ли неразумни? Не сте личели писанията, та не разбирате тази притча?" Пак за същия разум се казва в Евангелието за апостолите, че Господ им отворил тогаз разума (Лук. 24:45), тъй че апостолите винаги виждали, дали пребъдва над тях Дух Свети или не. Проникнати от Него, те утвърждавали, че тяхното дело е свято и напълно угодно на Господа Бога. С това се обяснява и туй, дето в писанията си писали: "Угодно бе на Светаго Духа и нам" (Деян. 15:28). На това основание те предлагали своите послания като неизменна истина, за полза на всички вярващи. Така светите апостоли осезателно съзнавали у себе си присъствиет
о на Божия Дух…Ето прочее, Ваше Боголюбие, виждате ли, колко е просто…
— Все пак не схващам, — отговорих аз, — по кой белег мога сигурно да узная, че съм в Божия Дух. Как да разпознавам сам у себе си истинското Му явяване?
— Аз вече Ви казах, Ваше Боголюбие, че това е много просто, — отговори старецът, — и подробно Ви разправих, как биват хората в Божия Дух, и как трябва да разбираме, че Той се е явил в нас …Какво искате още, брате?
— Искам да схвана това добре, — казах аз.
Тогава отец Серафим ме хвана здраво за раменете и ми рече:
— Сега двамата ние с Вас, братко, сме в Божия Дух. Защо не ме гледате? 
— Не мога да Ви гледам, отче, — отговорих аз, — понеже из очите Ви се сипят мълнии. Лицето Ви е станало по-светло от слънце,
тъй че очите ми се пръскат от болка.
— Не се страхувайте, Ваше Боголюбие, — каза отец Серафим — и Вие сега сте станали тйъ светъл както съм аз. Сега Вие сте в пълнотата на Духа Божи, иначе не бихте могли да ме виждате такъв.
И, като приклони към мене глава той тихичко ми пошепна на ухото:
— Благодарете на Господа Бога за Неговата неизказана милост към Вас! Вие видяхте, че аз дори не се и прекръстих, а само в сърцето си
Храм в Пуще-Водици, наречен на св.Серафим Саровский
мислено се помолих на Господа Бога и си казах вътрешно: Господи, удостой го ясно и с телесните си очи да види онова слизане на Твоя Дух, с което Ти удостояваш Своите раби, когато благоволяваш да се явяваш в светлината на великолепната Си слава! И ето, братко, че Господ мигновено изпълни смирената просба на убогия Серафим... Как да не Му благодарим за този неизказан Негов дар към двамата? Дори и на великите пустинници не винаги Господ Бог явява тъй Своята милост.
По застъпничеството на самата Божия Майка, Божията благодат благоволи да утеши вашето съкрушено сърце, подобно на чадолюбива майка. Но защо не ме гледате в очите? Гледайте направо, не се бойте! Господ е с нас!
Аз погледнах след тези думи в лицето му и ме обзе още по-голям благоговеен ужас
Представете си в средата на слънцето, в най-
силния блясък на обедните му лъчи, лице на човек, който разговаря с вас. Вие виждате движението на устата му, променливия израз на очите му, чувате гласа му, чувствувате, че някой ви държи с ръце за раменете, но не само тези ръце не виждате, не виждате нито самия себеси, нито неговата фигура, а — само една ослепителна светлина, която се простира надалеч и озарява с яркия си блясък, и снежната пелена , която покрива поляната, и снежния прах който се сипе върху вас и върху великия старец. Но възможно ли е изобщо да си представи човек онова положение, в кое
то аз се намирах тогава?!
— Как се чувствувате сега? — запита ме отец Серафим.
— Необикновено добре! — казах аз.
— Но как добре? Какво именно чувствувате?
— Чувствувам такава тишина и мир в душат
а си, че с никакви думи не мога да ги изразя!
— Това, Ваше Боголюбие, — рече отец Серафим, — е оня мир, за който Господ е казал на учениците Си: "Моят мир ви давам. Аз не ви давам тъй, както светът дава" (Иоан. 14:27). "Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази" (Иоан. 15:
19). "Но дерзайте, Аз победих света" (Иоан. 16:33). Ето на тези именно люде, мразени от света, но избрани от Господа, Той и дарува този мир, който вие сега чувствувате у себе си, и който според апостолския израз, "надвишава всеки ум". Така го нарича апостолът, понеже не може с никакви думи да се изрази това душевно блаженство, което този мир създава у ония люде, в чиито сърца Господ Бог го внедрява. Христос Спасителя го нарича мир, който идва от Неговите собствени щедрости, а не от тоя свят. И наистина, никакво земно благополучие не е в състояние да го даде на човешкото сърце. Той бива даряван свише от самия Господ Бог, поради и което се нарича мир Божи…Но какво чувствувате още? — запита ме отец Серафим.
— Необикновена сладост! — отговорих аз.
— Това е онази сладост, — продължи той, -за която се говори в Свещеното Писание: "От тлъстината на Твоя дом ще се опият и от извора на Твоята сладост ще ги напоиш". Ето тази е сладостта, която сега преизпълня нашите сърца и се разлива по всички наши жили с неизказана наслада. От тази сладост сърцата ни като че ли се топят, и двама ние сме изпълнени с такова блаженство, което не може да бъде изразено с никакъв език…Какво още чувствувате?
— Необикновена радост в цялото си сърце!
И отец Серафим продължи:
— Когато Духът Божи слиза в човека и го осенява с пълнотата на Своето наитие, тогава човешката душа се преизпълва с неизказана радост. Духъ т Божи е радостотворен за всичко, до което се докосне. Това е същата радост, за която Господ казва в Евангелието Си: "Жена, кога ражда, има болки, защото е дошел часът и; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света" (Иоан. 16:21). "В света скърби ще имате, но Аз пак ще ви водя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме" (Иоан. 16:33,22). Но колкото и да е утешителна тази радост, която Вие сега чувствувате в сърцето си, все пак тя е
нищожна в сравнение с онази, за която Сам Господ чрез устата на Своя апостол е казал: "Око не е виждало, ухо не е чувало, и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат" (1 Кор. 2:9). Залог за тази радост ни се дава отсега. Ако прочее от него вече ни е тъй приятно, сладко и весело на душата, то какво да кажем за оная радост, която е приготвена там на небесата за ония, които плачат тук на земята? Тъй и Вие, драги мой, сигурно доста сте си поплакали в св
оя земен живот, та вижте с каква радост Ви утешава Господ още тук. Сега нас двамата ни чака труд след труд, за да възлизаме от сила в сила и да достигнем мярката на възрастта на Христовото изпълнение, та да се сбъднат върху нас Господните думи: "Които се надява на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят" (Ис. 40:31), ще минават от сила в сила и ще им се яви Бог на боговете в Сиона на разумяването и небесните видения (Пс. 83:8)… Тогава чак тукашната наша радост, която сега ни се открива донякъде и набързо, ще се яви в цялата си пълнота, като ни преизпълни с неизразими небесни наслади, и никой не ще може да ни я отнеме… Какво чувствувате още, Ваше Бог
олюбие?
— Необикновена топлина ! — отговорих аз.
— Как така топлина? Та ние сме в гората. Сега е зима и под нозете ни има сняг…и отгоре се сипе снежен прах… Каква топлина може да има тук?
— Такава, каквато има в банята, когато пуснат парата…
— Ами миризмата, — запита ме той, — и тя л
и е също като в банята?
— Не, — отвърнах аз, — на земята не съществува нищо, което да наподобява това благоухание. Когато беше още жива майка ми, аз обичах да танцувам и да ходя по балове и танцувални вечери ; тогава майка ми ме напръскваше с парфюми, които купуваше от най-добрите магазини в Казан. Но и онези парфюми не издават такова благоухание.
— Сам аз, драги мой, зная това точно тъй, както и Вие, но нарочно Ви запитвам, дали и Вие усещате същото, — рече отец Серафим с приятна усмивка. - Имате пълно право, Ваше Боголюбие, че никое земно благоухание, до
ри и най-приятното, не може да се сравни с това, което ние сега усещаме, понеже сега нас ни заобикаля благоуханието на Светия Божи Дух. Кое от земните неща може да се сравни с него?
— Забележете, Ваше Боголюбие, и това, че макар около нас да е топло като в баня, както ми казахте, все пак нито върху нас, нито под нас снегът се топи. Значи тази топлина не е във въздуха, а в нас самите. Тя е онази именно топлина, за която с думите на молитвата ние се обръщаме към Господа: "Съгрей ме с топлотата на Светия Дух!" От нея съгрявани, пустинниците не се бояли от зимния мраз, тъ
й като били обличани в благодатна дреха, изтъкана от Дух Свети, като в топъл кожух.
— Така и трябва да бъде наистина, понеже благодатта Божия трябвада живее вътре в нас, в нашето сърце, според думите на Господа: "Царството Божие е вътре във вас". А под Царство Божие Господ е разбирал благодатта на Светия Дух. Ето това Царство Божие сега се намира вътре в нас, а благодатта на Светия Дух и от вън ни осиява и съгрява. Тя преизпълва околния въздух с най-различни благоухания, услажда чувствата ни с небесна наслада и напоява сърцата ни с неизразима радост.
— Нашето сегашно положение е същото, за к
оето апостолът казва: "Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа" (Рим. 14:17). Нашата вяря се състои не в убедителни думи на земна премъдрост, а в проявяване на сила и дух (1 Кор. 2:4). Ето в това състояние ние сега се намираме. За това състояние е казал Господ: "Тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Царството Божие дошло в с
ила" (Марк. 9:1)
— Та ето, Ваше Боголюбие, с каква неизказана радост ни удостои сега Господ Бог. Ето що значи да бъдеш в пълнотата на Светия Дух, за която св. Макарий Египетски пише: "Сам аз бях в пълнотата на Духа Свети"… С тази пълнота на Своя Свети Дух сега ни преизпълни Господ и нас, убогите… Сега, Ваше Боголюбие, май вече няма да питате, как се чувствуват хората в благодатта на Духа Свети… Ще з
апомните ли сегашното проявление на неизказаната Божия милост, която ни посети?
— Не зная, отче,- казах аз, — дали Бог ще ме удостои завинаги да запомня тази Божия милост живо и ясно, както я чувствувам сега.
— Аз пък мисля, — отговори отец Серафим, — че Господ ще ви помогне за всякога да запазите това в паметта си. Иначе Неговата благост не би се склонила тъй мигновено към моята смирена молитва и не би побързала тъй скоро да послуша убогия Серафим. Пък освен това, не само за самия Вас се дава да разберете това, но чрез Вас — за целия свят, та като се утвърдите Вие сам в Божието дело, да мо
жете да бъдете полезен с това и на другите.
А що се отнася до това, че аз съм монах, а Вие — светски човек, то по това няма какво да разсъждаваме. За Бога има значение правата вяра в Него и Единородния Му Син. Заради това се дава обилно свише благодатта на Светия Дух. Господ търси сърце, преизпълнено с любов към Бого и ближния. То е престолът, на който Той обича да седи и на който Той се явява в пълнотата на Своята наднебесна слава. "Синко, дай ми сърцето си", — казва Той, - … а всичко друго Аз ще ти дам ", понеже в човешкото сърце може да се вмести Царството Божие. Господ заповядва на учениците Си:
"Търсете първом Царството на Бога и Неговата правда , и всичко това ще ви се придаде" (Мат. 6:33), защото "вашият небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това" (Мат. 6:32)
Господ Бог не ни укорява, задето се ползуваме от земните блага, понеже и Сам Той казва, че щом сме поставени в земния живот, ние имаме нужда от всичко това, т. е. от всичко, което дава покой на нашия земен живот и прави по-лек и удобен нашия път към небесното отечество. Като се основава на това, св. апостол Петър казва, че според него, няма нищо по-добро на света от благочестие, съединено с доволство. И св. Църква се моли, щото Господ да ни дари това. И при все че скърбите, нещастията и разнообразните нужди са неотделими от нашия земен живот, все пак Господ не и
ска ние да бъдем само в скърби и напасти; затова и ни заповядва чрез св. апостоли да понасяме един другиму теготите и така да изпълним закона Христов (Гал. 6:2). Господ Иисус Сам ни дава заповед да се обичаме едни други и, като се утешаваме взаимно чрез тази любов, да си облекчаваме скръбния и тесен път на нашето пътуване към небесното отечество.
За какво и Сам Той слезе от небесата при нас, ако не, като възприе нашата бедност, да ни обогати чрез богатството на Своята благост и неизказани щедрости? Та нали Той дойде не за да Му послужат, а за да послужи Сам н
а другите и да даде душата Си откуп за мнозина (Марк. 10:45)! Така постъпвайте и вие, Ваше Боголюбие, като видяхте явно оказаната Ви милост Божия? Съобщавайте за това на всекиго, който желае да се спаси. Защото "жетвата е голяма, а работниците — малко", казва Господ (Мат. 9:37). Ето и нас Господ Бог ни е извел на работа и ни е дал даровете на Своята благодат, та, като пожънваме класовете на спасението на нашите ближни, привеждайки ги в множество в Царството Божие, да Му дадем плод: — един тридесет, друг — шестдесет, а трети — сто. Да се пазим, скъпи мой, да не бъдем осъдени с оня лукав и ленив раб, който закопал таланта си в земята, а да се стараем да подражаваме на тези добри и верни раби на Господа, които Му донесли единият — в
место два таланта — четири, а другият — вместо пет таланта — десет.
А в милосърдието на Господа няма какво да се съмняваме. Вие сам, Ваше Боголюбие, видяхте, как се сбъднаха върху нас думите Господни, казани чрез пророка: "Аз не съм Бог отдалече, а отблизо, и твоето спасение е до устата ти". Не сварих аз, убогият, да се прекръстя, а само в сърцето си пожелах Господ да Ви удостои да видите благостта Му в цялата и пълнота, и Той благоволи незабавно и на дело да изпълни моето желание. Като казвам това, аз не се хваля и не изкам да изтъкна своето значение и да възбудя у Вас завист, че аз съм монах, а Вие — мирянин; не, В
аше Боголюбие, не! "Близко е Господ до всички, които го призовават с истина". Той не гледа на лице. Защото "Отец люби Сина и всичко дава в ръцете Му". Стига ние сами да обичаме своя небесен Отец като истински синове, Той еднакво чува и монаха, и простия мирянин. Стига те и двамата да са православни и да обичат Бога от дълбочината на сърцето си и да имат в Него вяра, макар колкото синапов
о зрънце, тогава те и планини ще преместват.
Един движи хиляди, а двама — десетки хиляди. Сам Господ казва: "Всичко е възможно за вярващия"; а св. апостол Павел се провиква: "Всичко мога чрез Христа, Който ме укрепява". Но нашият Господ Иисус Христос още по-дивно казва за вярващите в Него: "Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и Той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си" (Иоан. 14:12). "Досега нищо не сте искали в Мое Име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна (Иоан. 16:24). Така е то, Ваше Боголюбие,- каквото и да поискате от Господа Бога, всичко ще получите, стига да е то за слава Божия или за полза на ближнияп, защото и второто Той отн
ася към Своята слава, като казва: "Всичко, което сте сторили на едного от тия Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили" (Мат. 25:40)
Тъй че не се съмнявайте ни най-малко, че Господ Бог ще изпълни вашите просби, стига те да са насочени или към славата Божия, или към ползата и назиданието на ближните. Но дори нещо да ви е нужно и за собствена ваша полза или изгода, и това дори скоро и благопослушно Господ ще благоволи да ви прати, стига само да имате крайна необходимост от това. Защото Господ обича ония, които Го обичат, "Благ е Господ към всички… Неговите щедрости са върху всичките Му дела " (Пс. 144:9). Той ще изпълни волята на ония, които се боят от Него, и ще чуе молитвата им и ще
изпълни всички техни намерения и желания.
От едно само се пазете, Ваше Боголюбие, да не искате от Господа онова , от което нямате крайна нужда. Господ не ще Ви откаже и него заради Православната Ви вяра в Христа Спасителя, защото не ще предостави Господ жезъла на праведните на произвола на грешниците и незабавно ще извърши волята на Своя раб Давида. Обаче след това все пак ще иска от него сметка, защото Го е безпокоил той без особена нужда и е искал от Него онова, без което е могъл да мине твърде добре.
Така, Ваше Боголюбие, аз вече Ви казах и по
казах на дело всичко онова, което Господ и Божията Майка благоволиха да Ви открият чрез мене, убогият Серафим. Идете си, прочее с мир! Нека Господ и Божията Майка да бъдат с Вас сега, винаги и във вечни векове . Аминь. Идете си с мир!…
През време на цялата тази беседа от момента, когато лицето на отца Серафима светна, това видение не престана. Всичко казано отначалото и до тук той го изрече, като се намираше все в същото положение. Неизказаният блясък на светлина, който излизаше от него, аз видях със собствените си очи, което съм готов да потвърдя и с клетва".
Св. преп. Йоан Кронщадски
На 2 януари (стар ст.) Руската православна. Повече можете да прочетете ТУК
църква отбелязва и представянето на отец Йоан Кронщадски, канонизиран за преподобен. Тази година се навършва 100 години от това събитие.
